— Не разбирате.
— Така се бяхме договорили. Тя бе свободна да си тръгне по всяко време.
— Не разбирате какво може да стане.
— Добре тогава, не разбирам. Но зная какво върша. Ако не я бях пуснал да си тръгне, всичките усилия, които положих за нея, щяха да са напразни. А аз положих доста усилия. Вашата и моята професии са различни. Не целим едно и също. Уверявам ви, че бях стигнал до някъде. И бях сигурен, че тя не би избягала от мен.
— О, да. И все пак, mon ami40, тя го направи.
— Честно казано, не разбирам. Не мога да проумея къде сбърках.
— Нещо се е случило.
— Да, но какво?
— Видяла е някого, разговаряла е с някого. С някой, който е открил къде се намира.
— Недоумявам как е станало… Онова, което сякаш не осъзнавате, е че тя е свободен човек. Тя трябваше да се чувства свободна.
— Някой се е добрал до нея. Някой я е намерил. Получавала ли е писмо или телеграма, говорила ли е по телефона?
— Не, нищо такова. Напълно съм сигурен.
— Тогава как? Ама разбира се! Вестниците! Предполагам в санаториума ви се получават вестници?
— Естествено. Държа в него да се запази нормалният начин на живот.
— Значи ето как са стигнали до нея. Нормален начин на живот. Кои вестници получавате?
Докторът изреди имената на пет вестника.
— Кога е напуснала?
— Тази сутрин. В десет и половина.
— Точно така. След като е прочела вестниците. Оттук можем да започнем. Обикновено кой вестник чете?
— Струва ми се, че нямаше особено предпочитание. Ту един, ту друг, а понякога всички. Случваше се и само да им хвърли един поглед.
— Е, не бива да губя време в приказки.
— Мислите, че е видяла обява. Нещо такова ли?
— Какво друго обяснение може да има? Дочуване. Сега не мога да ви кажа повече. Трябва да издиря въпросната обява и после да действам бързо — той затвори телефона и се обърна към секретарката си: — Мис Лемън донесете ми двата вестника, Морнинг Нюз и Дейли Комет. Изпратете Джордж да купи всички останали.
Той разгърна вестниците на страниците за лични обяви и внимателно започна да ги чете. Едновременно с това продължи да размишлява.
Ще стигне навреме, трябва да стигне навреме… Вече имаше едно убийство. Скоро щеше да се случи още едно. Но той, Еркюл Поаро, ще го предотврати… Ако стигне навреме… Той беше Еркюл Поаро — отмъстителят за невинните. Не каза ли (а хората му се изсмяха): „Не приемам убийството“. Недооцениха думите му, а не биваше. Просто изложи факта, без да влага мелодраматичност. Той наистина не приемаше убийството.
Джордж пристигна с куп вестници.
— Всички са от тази сутрин, сър.
Поаро погледна към мис Лемън, която стоеше наблизо в очакване на нарежданията му.
— Прегледайте тези, които аз вече разгледах, в случай, че съм пропуснал нещо.
— Имате предвид колонката с лични обяви:
— Да. Помислих си, че може би ще открия името Дейвид. Или име на момиче — галено име или прякор. Не биха използвали името Норма. Вероятно зов за помощ или покана за среща.
Мис Лемън взе послушно вестниците, но излъчваше недоволство. Това не й влизаше в задълженията, но за момента той не можеше да й даде друга работа. Поаро разтвори Морнинг Кроникъл. В него имаше най-много обяви, цели три колони. Наведе се над разтворените страници. Една дама искаше да си продаде коженото палто… Търсеха се спътници за пътуване с кола в чужбина… Чудесна вила за продан… Пансионери… Деца със забавено развитие… Домашно приготвени шоколадени бонбони… „Джулия. Никога няма да те забравя. Винаги твой.“ Нещо такова търсеше. Замисли се, но продължи. Мебели от времето на Луи XV… Търси се жена на средна възраст за работа в хотел… „Имам ужасни неприятности. Трябва да те видя. Непременно ела точно в 4.30 в апартамента. Парола Голиат.“
Излезе в коридора и извика:
— Джордж, такси.
В този момент на вратата се позвъни. Той си облече палтото и излезе в коридора точно, когато Джордж отваряше входната врата и се сблъска с мисис Оливър. Тримата се сбутаха в тесния коридор.
Глава двадесет и втора
Франсес Кари, държейки голяма чанта в ръка, вървеше по Мандевил Роуд и бъбреше с една приятелка, която срещна на ъгъла. Беше се отправила към „Бороудин Меншънс“.
— Наистина, Франсес, в този блок си сякаш в затвора „Уормуъд Скръбс“ или някой като него.