— И защо си в Люксембург?
— „Талхюет“.
Леховски отпи глътка. По брадичката му потече малко шампанско.
— След като спечели наградата си, идваш да ровиш наоколо.
Нападката беше напълно преднамерена. Ели също отпи глътка и се запита как ще успее да остане трезва тази вечер.
— Ще ти кажа една тайна. — Тя се наведе напред, така че той да може да надникне в деколтето й. — Бланшар подкупи председателя на Комисията по приватизация, за да ни каже колко сте предложили. При всички случаи щяхте да загубите.
Леховски изломоти, пръскайки я с шампанско по бузата.
— Ако записвах този разговор, можеше да отидеш в затвора заради това изказване. — Фалшивото му възмущение се превърна в самодоволна усмивка. — Но след като сме честни, и аз ще ти кажа една тайна. Никога не сме наддавали за „Талхюет“. Час преди срока за предаване на последните оферти, съобщихме на председателя на комисията, че оттегляме нашия интерес.
В шампанското ли беше причината? Ели го гледаше объркана.
— Ако бяхме направили оттеглянето си обществено достояние, щеше да стане скандал. Много неловко за комисията, която намали участниците до двама и накрая единият се оттегля. В името на добрия тон се съгласихме да направим оферта с пет милиона под тази на „Монсалват“. — Той разчупи парченце франзела на две и намаза едната половинка с масло. — Каквото и да е казал на Бланшар, било е измислица.
Тя все още не разбираше.
— Защо? Да избегнете процеса в Румъния?
— Господин Лазареску, услужливият съдия? Толкова настоятелен да ми разкаже за случая си. — Леховски се опъна на стола. Ризата му се измъкна от панталона и над катарамата щръкна валмо косми. — Мислиш си, че Леховски е толкова глупав, че не може да подуши плъха?
— След като сте знаели, че румънският проблем е твърде раздут, защо не играхте в търга?
— Открих нещо, което всички останали са пропуснали — толкова тайно, че дори ръководството не е знаело за него. Пасив, който би могъл да разруши компанията.
— Какво?
Леховски отвори уста, след това чак щракна със зъби и я затвори с жестока усмивка.
— Компанията е ваша, вие трябва да го намерите. Ако можете да откриете папката.
— За Мирабо ли става дума?
Леховски сякаш замръзна.
— Май сме се подценили взаимно.
— Взимането на папката е нещо като самопризнание.
— Вие все пак купихте компанията.
— Това прави папката моя собственост.
Един от келнерите донесе храната. Ели си залепи хубава празна усмивка, но умът й работеше на пълни обороти. Когато келнерът си тръгна, тя изправи гръб.
— Щом никога не сте имали намерение да купите „Талхюет“, нашата сделка е недействителна.
Леховски зарови из чинията си.
— Caveat emptor15.
— Съглашение за неразкриване на информация. — Тя бръкна под масата и плъзна ръка по бедрото му. После изведнъж я дръпна. — Имам право да задържа плащането.
— Няма да го направиш — възрази той.
Обаче Ели видя, че й повярва. Щом съблазнителят се поколебае, разрушава очарованието на мига.
Тя започна да си играе с храната в чинията. Завъртя шампанското в чашата. След това се насили да продължи.
— Може да променим сделката между нас. Ти скри Мирабо от мен, хубаво, но сделката се извърши. Сега за тебе това няма стойност.
Леховски я зяпна, сякаш беше гола.
— Не бих казал, че няма стойност.
Без да отмества поглед, тя бръкна в блузата си и оправи презрамката на сутиена. Връхчетата на пръстите й докоснаха горната част на гърдата.
— Мога да го направя да си заслужава за теб.
— Точно това ми обеща последния път.
— И ето ме тук. Изпълнявам обещанията си.
Леховски не примигваше.
— Папката е в службата. Утре сутринта можем да отидем там.
— Полетът ми е рано — излъга тя. — Не можем ли да я вземем на път за вкъщи?
— Мисля, че предпочитам да видя доказателства за добрата ти воля.
Ели изпи една глътка шампанско, след това се наведе през масата и го целуна. Езикът му се стрелна като на гущер. Тя трябваше да се насили, за да не се отдръпне. Имаше вкус на дъвка и прекалено много одеколон. Тя отпи още една голяма глътка шампанско, за да измие вкуса му от устата си.
— Предплатата достатъчно добра ли е?
— Можем да вземем папката на път за хотела ми.
15
Купувачът да се пази (лат.) — търговски принцип, при който купувачът не може да иска компенсация от продавача за дефекти, освен ако вторият не ги е крил активно. — Б.пр.