Гнездо на оси! Каква е ползата от тях? Защо се цепят от партията? Искат да създадат особено положение за така наречените стари болшевики, да се пишат единствени представители на болшевишките традиции, пазители на Лениновото наследство, искат да станат висш партиен съд, „съвест“ на партията. Пазители на нейното единство. От кого ще я пазят? Не партията, себе си пазят те — три четвърти от тях са бивши троцкисти, зиновиевци, бухаринци, уклонисти и опозиционери от какви ли не бои.
Така наречените стари болшевики са убедени, че силата им е в сплотеността, единството, монолитността, взаимната защита. Лъжат се — именно в това се крие слабостта им. Връзките, които те наричат делови, работни, партийни, приятелски, ще се окажат престъпни връзки — достатъчни са показанията на един, за да заподозрем мнозина, достатъчни са показанията на тези мнозина, за да станат виновни всички.
Сега кротуват.
И мълчанието е форма на протест.
Какво издават в своето издателство? Сборник „Стар болшевик“, бюлетини. Какво пишат там? Създават своя история. Не история, нужна на партията, а история, нужна на тях самите, в която преди всичко няма място за другаря Сталин. Това са, видите ли, лични спомени, мемоари.
На партията не й трябват такива мемоари, такива спомени. Всички мемоари изопачават историята: мемоарите са написани от човек, познаващ само събитията, в които лично е участвувал, тоест познаващ само частното, а не общото. Недостигът на общи знания кара мемоаристите да фантазират, а следователно пак да изопачават събитията. Тези недостатъци на мемоарната литература я правят вредна за осветляване историята на партията.
И с какво друго се занимават тези така наречени стари болшевики?
Карат се, надпреварват се да изтъкват своите заслуги, обвиняват се взаимно в сътрудничество с царската тайна полиция и така само компрометират званието стар болшевик. Налага се да разследваме техните интриги, кавгите им — КПК8 само с това се занимава. Нима другарят Емелян Ярославски си няма друга работа, освен да се занимава с интригите им?
Между другото другарят Емелян Ярославски е председател на това дружество. Вярно, почетно е да си председател на дружеството на старите болшевики, но другарят Емелян Ярославски би трябвало да помисли на кого е нужно това дружество. На кого и на какво служи?
Впрочем скъпият другар Емелян възглавява и дружеството на бившите политкаторжници и заточеници. Вярно, и това е почетно, още повече че Емелян Ярославски е роден в Чита, в семейство на заточеници. Но другарят Емелян би трябвало да помисли на кого е нужно и това дружество. И то е едно старопиталище, но вече за меншевики, есери, анархисти и просто бивши криминални престъпници, които се представят за политически. Издават списание „Каторга и заточение“, кого печатат там? Чии имена споменават? Имат почти петдесет филиала из Съюза — какви хора членуват там? За какво е тази организация? Чужди хора, потенциални врагове на съветската власт.
Нека другарят Ярославски сам се замисли за това, нека сам внесе в ЦК предложение за ликвидирането и на дружеството на старите болшевики, и на дружеството на бившите политкаторжници и заточеници. Кой ще може да каже после, че другарят Сталин се отървава от старите болшевики? Никой не ще може да го каже…
Ярославски е умен човек, знае как да свърши тази работа. С него са почти връстници, и двамата влязоха в партията през 1898 година, двамата ходиха в чужбина на конференцията на болшевиките в Тамерфорс през 1905 година, на IV и V конгрес на РСДРП през 1906 и 1907 година. Там Ярославски МУ направи добро впечатление: спокоен човек, революционер-практик. След революцията се срещаха по конгреси, ТОЙ чувствуваше, че Ярославски МУ симпатизира. Мрази Троцки, открай време го мрази. Тъкмо затова ТОЙ издигна Ярославски през 1923 година на длъжността секретар на партийната колегия при ЦКК9. Добре работи в КПК, безпощаден е към всички опозиционери и уклонисти. За разлика от Орджоникидзе, отказа да възстанови в партията накуп всички капитулирали опозиционери. Орджоникидзе тогава се правеше на наивник. Но ТОЙ добре разбираше какво се крие зад тази игра. И Ярославски разбра. Браво на него! През юли двайсет и осма година на пленума на ЦК добре скастри Крупская: „Стигна дотам, да си позволи да безпокои болния Ленин с оплакванията си, че Сталин я обидил. Позор! Недопустимо е личните отношения да се намесват в политиката по такива крупни въпроси.“