Пък и за НЕГО не се разнасят клюки, по този въпрос органите не ГО лъжат, по този въпрос ТОЙ е безкомпромисен, търси им строга отговорност. ТОЙ не дава поводи за клюки.
Рядко излиза пред публика, не ходи по заводи и фабрики, не прави митинги, говори само в изключителни случаи: на конгреси, на пленуми, излиза с кратки приветствия в печата. Всяко негово изказване трябва да бъде събитие, всяка негова дума трябва да тежи. И тук е прав Пушкин:
Как го е казал само, а!
Трябва да проследи, да провери как върви подготовката за стогодишнината от смъртта на Пушкин. Вярно, у Пушкин има и много неприемливи изказвания, но тези неприемливи изказвания трябва да се насочват срещу тогавашния цар Николай Първи и неговото обкръжение. И да наблягаме на онова, което е изгодно на нас. Нали именно той възвеличи Петър: „Медният конник“, „Полтава“, „Арапинът на Петър Велики“… Да, когато е трябвало, Пушкин е възхвалявал и съществуващата власт, защитавал е нейната външна политика.
Жалко, че в НЕГОВАТА епоха няма поет от мащаба на Пушкин.
Впрочем защо да е жалко? Напротив, закономерно е: редом с великите владетели не виреят велики поети. Какви велики поети е имало при Александър Македонски, Чингис хан, Наполеон, Иван Грозни, Петър Велики? И обратното: Омир, Гьоте, Шекспир, Пушкин, Толстой — по времето на кои царе са живели? Кой си спомня тези царе? Великият поет претендира за роля на духовен глава на народа. Великият владетел сам е духовен глава на народа и редом с него не може да съществува никакъв друг духовен глава.
Но това му хрумна тъй, между другото… Мислите му се разпиляват. Не е хубаво. Трябва да умее да се съсредоточава… Да… сега вече няма да се ожени.
Братът на първата съпруга на Сталин Екатерина Семьоновна Сванидзе, старият болшевик Александър Семьонович (Альоша) Сванидзе, е арестуван през 1937 година и след пет години — през 1942 година — разстрелян.
Преди разстрела му казват, че ако помоли за прошка другаря Сталин, той ще го помилва.
— За какво трябва да го моля? Та аз не съм извършвал никакво престъпление — отговаря Сванидзе.
И го разстрелват.
Когато докладват за това на другаря Сталин, той казва:
— Гледай го ти колко бил горд, умря, но не поиска прошка.
По същото време — през 1942 година — в лагер в Казахстан умира жена му Мария Анисимовна.
Синът им Джоник (Иван Александрович) лежи в затвора заедно с криминални престъпници и е освободен едва през 1956 година.
Сестрата на първата съпруга на Сталин Екатерина Марико е арестувана през 1937 година и много скоро умира в затвора.
Ана Сергеевна Алилуева, сестра на втората съпруга на Сталин Надежда Сергеевна Алилуева, е арестувана през 1948 година, осъдена е на десет години затвор. Излежава наказанието си в единична килия във Владимирския затвор и е освободена след смъртта на Сталин. Съпругът й Станислав Францевич Реденс е разстрелян през 1938 година.
Павел Алилуев, братът на съпругата на Сталин Надежда, служи в бронетанковото управление, опитва се да защитава невинно репресирани сътрудници, след което Сталин престава да го приема. През 1938 година Павел умира неочаквано на четирийсет и четири годишна възраст.
Съпругата му Евгения Александровна Алилуева е арестувана на 10 декември 1947 година и осъдена на десет години затвор. Когато на 2 април 1954 година бива освободена, вече в Москва, у дома си, Евгения Александровна казва на своя син Сергей: „Все пак нашият роднина ни освободи.“ Тя не знаела, че Сталин е починал още преди година.
Кира Павловна Алилуева, дъщерята на Павел и Евгения, е арестувана през 1948 година и освободена след смъртта на Сталин.
Синът на Сталин от първата му съпруга Яков през лятото на 1941 година попада в немскофашистки плен, държи се мъжествено и загива при неизяснени обстоятелства през 1943 година.
Съпругата му Юлия е арестувана в Москва през есента на 1941 година и е освободена скоро след смъртта на Яков.