— Но нали не те понижават — възрази Иван Григориевич, — преместват те на друга, не по-малко отговорна работа. Тук оправи бакиите, сега върви ги оправяй на друго място. Такива са нашите методи.
— Да, разбира се — съгласи се Марк Александрович, — аз съм готов да работя навсякъде, където ме изпрати партията. Но спомняте ли си миналогодишната история с комисията на Пятаков?
— Дето я беше арестувал ли? — засмя се Будягин.
— Ама аз не съм я арестувал, Иван Григориевич — възрази Рязанов, — просто не исках да я пусна в завода, преди да разговарям с Орджоникидзе, а те се обидиха и си заминаха… Да, построихме един киносалон, един клуб на Осоавиахим11, един пионерски лагер, една детска градина и една лечебница до сероводородния извор. И то не с държавни средства, хората работиха вечер и в почивните дни, работиха с ентусиазъм, за себе си работиха, за своите деца. Без жилищно-битово строителство заводът не може да се развива. Въпросът бе разгледан при другаря Сталин, присъствуваха Орджоникидзе, Ворошилов и още някой, май Ежов. Другарят Сталин призна нашите действия за правилни, одобри това строителство, изцяло го одобри. И приумицата на Пятаков да изпрати комисия оцени като грешка, груба грешка. А преди една седмица ме извикаха в бюрото на областния комитет и ми поискаха писмено обяснение по повод този инцидент. Поискаха да призная, че това строителство е било извънпланово, следователно незаконно, и че аз фактически съм арестувал комисия, изпратена от центъра. Обясних им за съвещанието при другаря Сталин, казах им, че другарят Сталин одобри моите действия. Те ми отговориха: Питаме ви за вашите действия, а не за действията на другаря Сталин, не се прикривайте с името на другаря Сталин, имайте мъжеството сам да поемете отговорността за постъпките си. Казвам им: Работниците доброволно работиха в извънработно време, а един темерут там ми вика: „Накарали сте ги, затова са работили.“ Нещо повече, когато започнах да обяснявам, че това строителство беше необходимо за завода, за работниците, Риндин, секретарят на областния комитет, ме прекъсна: „Било е нужно не на работниците, а лично на вас, за да си създавате евтина популярност.“
— Е, и какво решиха?
— Възлагат на партийна комисия да разследва. С една дума заминавам си с персонално дело — ето цялата награда за работата ми.
— А защо не поговориш със Сталин?
Рязанов наведе глава.
— Той не ме прие.
— Но нали си кандидат-член на ЦК, беше на пленума.
— На пленума не можах да се доближа до него. Пленумът беше тежък. Енукидзе беше страшна гледка. Сигурно знаете решението?
Иван Григориевич му посочи с поглед „Правда“ от 8 юни с резолюцията на пленума на ЦК на ВКП (б), ръководен от Сталин.
Будягин се замисли…
Сталин си бе разчистил сметките с най-добрия си приятел, кръстника на покойната му съпруга, с любимеца на децата му, Светлана и Вася, които го наричаха „чичо Авел“, с единствения човек, който някак си бе поддържал, макар и привидния сговор и разбирателство в тяхното семейство…
И за какво?
Задето Енукидзе написа истината за бакинската печатница „Нина“, не допусна изопачаване на фактите, не спомена в брошурата си Сталин, който дори не бе знаел за нейното съществуване.
Разчисти си сметките!
И то как ги разчисти!
За две седмици бе скалъпен „кремълският заговор“, бяха арестувани 78 души, прибраха всички наред: сътрудници от секретариата на ЦИК на СССР — Ирина Василиевна Болших, Вера Александровна Елчанинова, сътрудници на правителствената библиотека — Ана Александровна Нелидова, Лидия Ивановна Перелщейн, Елена Осиповна Симак, сътрудници от Оръжейната палата на Кремъл, голям брой чистачки от дома на правителството — Надя Жукова, Шура Корчагина, Настя Константинова, Броня Катинская, Лена Мелникова, Маша Мешчерякова, Таня Орлова, Даша Смолцова — тя работеше като портиерка, Иля Матвеевич Попов — дърводелец, Иван Андреевич Дячков — каруцар, Иван Филипович Неверов — пазач. Арестуваха познати на тези чистачки, пазачи, библиотекарки и портиери, познатите на техните познати, повечето „заговорници“ дори не се познаваха, изтръгнаха от тях показания за приказки по повод смъртта на Киров и Алилуева, квалифицираха ги като контрареволюционна клевета, като дискредитиране на другаря Сталин и на други ръководители и скалъпиха „кремълския заговор“.
11
Дружество за съдействие на отбраната и авиационно-химическото строителство в СССР (1927–1948). — Б.пр.