Трябва да се грабва и — в Париж! Вечният, великият Париж. В училище учеха френски, вярно, позабравила го е, но ще се заеме и ще си го припомни… Как бяха онези стихчета?… „Bongour, madam San-Souci, combien coutent ces saucisses?“12 Най-важното е граматиката, а тя ще си я припомни бързо, девет години зубка тия: present, passe compose, passe simple, futur simple, participe passe…13 Вика дори се разнежи, докато си припомняше глаголните форми, те я върнаха в детството.
На всяка цена трябва да замине. Архитекта всеки момент може да си вдигне партакешите, баща й рано или късно ще умре, по-скоро рано, отколкото късно, къде ще се дене тогава тя? И сега не може да седи до Вадим на масата, не може да слуша мляскането му, отвращава я лакомията му, че и приказва с пълна уста.
Да се омъжи за някакво си инженерче, да живурка с неговата мизерна заплата. Не, великата страна ще мине и без нея. Щом тая кобила Нели я вземат в Париж, какво остава за нея — мястото на Вика със сигурност е там.
Може този път да излезе нещо сериозно. Тя си спомни внимателния поглед на Шарл, неговото мълчание, нали французите са бъбриви, а Шарл мълчеше пред нея, многозначително мълчеше. Именно това вдъхваше надежди на Вика.
Отиде си преди другите, умната жена никога не се заседява до края на вечеринката, отиде си, както се казва, по английски, без да се сбогува с никого, загадъчно изчезна.
И вкъщи се върна весела, зачервена. Архитекта зашляпа по коридора по пижама и чехли, отвори й. Лицето му сиво, под очите торбички.
— Дойде си, значи. А аз вече се канех да си лягам.
Вика метна кожухчето си в ръцете му, млясна го по бузата.
— Правилно, скъпи, изглеждаш уморен… А аз ще полежа малко във ваната.
Дали да включи Нели в това начинание, или не бива? Ето какво обмисляше.
Не, засега май не бива. Един неправилен жест, поощрителна дума, съучастническа усмивка може да развалят всичко. Друг е въпросът, ако Шарл не се появи повече у Нели. Впрочем да почакаме до сряда.
Ако Шарл дойде, значи искрата наистина е изсечена. И тогава Нели няма да е нужна.
Следващата сряда Шарл отиде у Нели.
Разбира се, отиде и Вика. И както винаги, мъничко по-късно от другите гости…
11.
На седми юли 1935 година Сталин председателствуваше пленума на Конституционната комисия.
Комисията се състоеше от трийсет души, той, Сталин, беше трийсет и първият. Присъствуваха всички, освен Авел Енукидзе, който бе изключен от партията и свален от всички заемани постове, макар че формално оставаше член на Конституционната комисия — по недоглеждане.
Главните докладчици са Бухарин и Радек, те са автори на основния проект за нова конституция. Но естествено ще се изкажат и останалите. Има си хас! Ще влязат в историята като „бащи на конституцията“.
Първият докладчик е Бухарин.
През февруари, в словото си пред Втората всесъюзна конференция на колхозниците-ударници, Бухарин каза: „Цялата страна се е сплотила около ленинската партия, водена от желязната ръка на забележителния вожд на трудещите се, пълководеца на милионите, чието име е символ на великите петилетки, на исполинските победи и исполинската борба — Сталин.“
А точно една седмица по-късно „Правда“ публикува статията на Радек „Пълководец на пролетариата“, където в славословията Радек засенчи дори Бухарин. Не случайно му викат Крадек на тоя крадец и мошеник с маймунска мутра.
Май се повтаря историята със Зиновиев и Каменев? И те ГО славословеха, а как свършиха?
Хитруват. Бухарин докладва „Основите на проекта“. Конституцията трябва да осигури на народа всевъзможни свободи, най-широките в света права, пълно равноправие на гражданите, най-демократичната в света избирателна система, най-справедливото в света правосъдие…
Така си фантазираха Бухарин и Радек.
Дори ТОЙ не бе очаквал от тях такава чевръстина. Сложиха в джоб и най-демократичните в света конституции. Наивници. Надяват се с такава конституция да си осигурят безопасност, спокойно съществуване на първо време, а после и „конституционна“ смяна на властта. Идиоти!
Тази конституция е нужна НЕМУ и преди всичко НЕМУ. Тя ще бъде мощно политическо прикритие за предстоящата кадрова революция. Когато властта е в едни ръце, когато властта е несъкрушима, когато народът подкрепя тази власт, работа върши всякаква конституция.
А народът е с НЕГО. Въпреки глада, нищетата, въпреки милионите жертви, народът е за НЕГО. Страхуват се от НЕГО. И ГО обичат. Най-важното условие за единолична власт е осъществено. Във всички времена народът е обвинявал за страданията си всекиго, само не и бог. Бог не се съди, на бог се благодари.
13
Глаголни форми: сегашно време, минало сложно, минало просто, бъдеще просто, минало причастие…