— Това го няма в доклада — призна Михаил Юриевич.
— Виждате ли — тържествуващо заяви Варя, — за свинете е казал, а за хората — не, не е казал. За свинете може да се оправдае с кулаците, че нали, изпоклали ги, контри, кулаци, а за хората няма с кого да се оправдае, трябва той да поеме вината. Ето, вие сте статистик, Михаил Юриевич, колко души в страната са загинали по време на колективизацията?
— Трудно е да се каже… Няма никакви официални данни и никога не ще има, мъртвите не са броени. Гладуващите райони просто бяха изолирани от останалата част на страната. Имаше само една реакция… Ето вестник „Известия“ от 12 март 1933 година — 35 ръководители от Народния комисариат по земеделието, включително и заместник-народният комисар Конар, са разстреляни без съд по решение на колегията на ОГПУ16 за организирано вредителство, за причиняване на глад в страната.
— Все пак е намерил изкупителна жертва — позасмя се Варя, — ако не е кулакът, ще е Конар. Но все пак колко души са загинали? Нима вие, статистиците, не можете да изчислите? Нали сам казахте, че статистиката е наука.
— Да — съгласи се Михаил Юриевич, — статистиката е наука. И тя позволява доста точно да се изясни онова, което крият официалните източници.
— Та какво излиза?
— Вижте сега… В началото на 1933 година населението на страната е било 165,7 милиона души. Но на XVII конгрес Михаил Юриевич потупа книгата — през януари 1934 година другарят Сталин посочи, че в края на 1933 година броят на населението е 168 милиона. Ние, статистиците, не сме давали тази цифра на другаря Сталин, тя дори ни уплаши, беше ни ясно, че да говорим за прираст на населението 2,3 милиона души за 1933 година — значи да лъжем. Обратното, през 1933 година населението на страната е намаляло — глад, висока смъртност на населението, особено детската смъртност. Дори в градовете, където положението с продоволствието беше значително по-добро, броят на ражданията е бил по-малък от броя на смъртните случаи.
Зад вратата се чу гласът на съседката Галя:
— Михаил Юриевич, чайникът ви кипна.
Варя стана.
— Аз ще угася газта. Искате ли да ви направя чай?
— Не, благодаря, не искам. Да си призная, бях забравил за чайника… Но може би вие ще пийнете чаец?
— Вече пих у Софя Александровна.
Варя отиде до кухнята, върна се, отново подви нозе в креслото.
— Та значи — каза Михаил Юриевич, — как тъй другарят Сталин е получил 168 милиона? Ще ви обясня. Известно е, че през втората половина на 20-те години, когато непът вдигна жизненото ниво, населението се увеличаваше горе-долу с по три милиона годишно. Тази цифра за прираста другарят Сталин е пренесъл механично върху началото на трийсетте години. Сметката му е била много проста: последното преброяване на населението беше през 1926 година, населението е наброявало 147 милиона души. Минаха седем години. Седем по три прави 21 милион, 147 плюс 21 прави 168 милиона. Ето я цялата статистика на другаря Сталин. Той продължи да повтаря това и по-късно. Съвсем наскоро, тази година, говори за ежегоден прираст на населението „колкото цяла Финландия“. Но всички мълчаливо признават, че това не е така. В началото на 1937 година предстои ново преброяване и статистиците, а също и правителството очакват една цифра около 170 милиона. Добре, да приемем. Тогава излиза следното. Повтарям: през 26-а година населението на нашата страна наброяваше 147 милиона. Нормалните цифри на прираста са 3 милиона. Значи през 1937 година населението трябва да наброява 177 милиона. А нашите ръководители очакват максимум 170 милиона. Къде се дянаха 7 милиона души, къде изчезнаха? Аз съм опитен статистик, Варя, и ще ви кажа: преброяването през 1937 година няма да даде 170 милиона. По мои пресмятания максималната цифра ще бъде 164 милиона. Значи преките и косвени загуби ще възлязат най-малко на 13 милиона души — умрели от глад, загинали при разкулачването и загуби от намаляването на раждаемостта.
— Тринайсет милиона, какъв ужас! — замислено издума Варя. — А колко е загубила Русия през световната война?
— Милион и половина… А общо по време на световната война са загинали десет милиона души.
— Във всички страни?
— Да.
— Десет милиона във всички страни… И на това му казват световна кланица, чела съм го… А Русия сама по време на колективизацията е загубила тринайсет милиона… Милион и половина през световната война и тринайсет през колективизацията… Заради онези милион и половина смъкнаха царя, а за тези тринайсет милиона крещят: „Благодарим на другаря Сталин за щастливия живот!…“ Но все пак не ми е ясно защо са умрели. Е, измрял е добитъкът. Но нали са сели жито, жънали са, нали е имало хляб.
16
Обединено държавно политическо управление при Съвета на народните комисари (1922–1934). — Б.пр.