По време на XV партийна конференция (октомври-ноември 1925 г.) Сталин изнася доклад на тема „За опозицията и вътрешнопартийното положение“, в който опозиционната тройка и нейните съратници са подложени на сурова критика. Тези идеи той излага и в доклада си пред VII разширен пленум на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал (ИККИ) през декември същата година. От черновите на докладите се вижда колко усърдно се е готвил за изобличаване на фракционерите. На специални листчета са извадени всички слаби места на опозицията, нейните „грехове“.
1) Троцки, Зиновиев, Каменев: няма факти, а има само измислици и сплетни.
2) Нека Троцки да обясни към кого се е причислявал преди Октомври: към левите меншевики или към десните меншевики?
3) Защо Троцки не е бил в редовете на левия Цимервалд?
4) Нима Сталин преследва полуменшевика Мдивани? Клевета.
5) Каменев казва на IV партиен конгрес, че е допусната грешка, задето е „открит огън наляво“. Та Каменев ляв ли е?
6) Троцки твърди, че е „изпреварил“ априлските тезиси на Ленин… Сравнява мухата със слона!
7) Телеграмата на Каменев до Михаил Романов.
8) Зиновиев настояваше да се приемат заробващите условия, поставени от концесията на Уркарт273.
9) Зиновиев: „диктатура на партията“ и т.н.
Точка по точка Сталин най-грижливо събира всички известни му едри и дребни прегрешения на опозиционерите (а те не са малко) и в дългите си доклади неуморно подхвърля в огъня на борбата нови и нови изобличителни факти. На пленума на ИККИ докладът му „Още веднъж за социалдемократическия уклон в нашата партия“ (заедно със заключението) продължава около пет часа. Главната си атака против опозицията Сталин предприема по точката „Ленинизъм или троцкизъм“. Събрал накуп всички минали грешки, лъкатушения и многобройни „платформи“, генералният секретар поставя опозиционерите в безизходното положение на пасивна отбрана. Той не критикува, а убива с думи. Без обаче да забелязва, че разгромявайки противниците си, все по-често сам се превръща в противник на ленинизма. Изказванията му гъмжат от дребни, второстепенни неща. Тесногръдата му едностранчивост потиска самата идея за борба на мненията. Още тогава смята, че всяко различно от неговото, дори честно мислене е недопустимо.
Ръководителите на опозицията, разбира се, имат възможност да се защитават. Но Зиновиев, Каменев и Троцки говорят неубедително, разтегнато, отначало искат например от делегатите на партийната конференция да им бъде даден за изказване по един час, после молят, за още по половин час, след това — за още по десет-петнайсет минути… Стенограмата от конференцията показва, че освен множество цитати от основоположниците на марксизма-ленинизма, пък и свои собствени, те практически нищо не могат да противопоставят на отправените им обвинения във фракционерство. Дори прочутият с красноречието си Троцки не може да намери задоволителни аргументи, оправдаващи безбройните му атаки против Централния комитет на партията. В края на извънредно обширната си декларация той само потвърждава обвиненията: „Ние не приемаме натрапваните ни възгледи.“ Изказалият се веднага след него Ю. Ларин сполучливо отбелязва, че всички те присъстват на момента, когато „революцията надраства част от вождовете си“. Ларин е прав, като казва, че в дългите доклади на опозиционните лидери има само „литературен спор относно цитатите и различните тълкувания на различни места от различни съчинения“. Троцки, Зиновиев и Каменев „се държат не като политически вождове, а като безотговорни литератори“274. Изказалите се отбелязват също, че тези лидери искат индустриализацията да бъде осъществена само за сметка на селячеството, без да мислят за социалните последици.
273
Лесли Уркарт — английски финансов магнат. През 1923 г. се опитал да сключи договор за голяма концесия в СССР при заробващи условия. Съветът на народните комисари отказал да одобри договора. — Б.а.
274
XV конференция Всесоюзной Коммунистической партии (большевиков). Стенографический отчет. М.-Л., 1927.