Галаад, който излязъл на равното заедно с останалите рицари, започнал да чупи копия с такава мощ, че никой от наблюдаващите го не съумявал да сдържи удивлението си. За съвсем кратко време проявил такива чудеса от храброст, че нямало нито мъж, нито жена, които, виждайки рицарската му доблест, да не се прехласне пред него и да не го обяви за най-добрия от всички. Така хората, които никога преди не го били виждали, оживено обсъждали как бил започнал живота си на рицар по блестящ начин и как по онова, което бил извършил през този ден, можело да се съди, че занапред с лекота ще надмине останалите си събратя, защото с края на турнира станало ясно, че от всички рицари на Кръглата маса, взели участие в него, имало само двама, които той не бил повалил — Ланселот и Персевал.
Турнирът продължил все по същия начин чак до деветия час26, когато най-сетне бил прекратен, защото кралят се побоял да не би успехите на младежа да предизвикат всеобщия гняв срещу него, и заповядал на всички да се разотидат. Сетне му наредил да снеме шлема си, дал го на Боорт от Гон да го носи, и тръгнал заедно с него към Камелот, където го повел по главната улица с открито лице, за да го виждат всички. Като го разгледала, кралицата си казала, че негов баща несъмнено би трябвало да е Ланселот, защото едва ли имало в целия свят двама души, които да си приличат толкова много. Нищо чудно, че бил надарен с такива рицарски качества, защото инак би бил срам и позор за целия си род. Една дама, която чула част от тези думи, тутакси попитала:
— Господарке, за Бога, нима по право трябва да е толкова велик рицар, както ти го представяш?
— Да, точно така е — отвърнала й кралицата, — защото и по бащина, и по майчина линия произхожда от най-великите рицари на света, а и от най-благородното известно нам потекло.
Сетне дамите слезли, за да присъстват на вечернята, с която приключил този забележителен ден. След края й кралят излязъл от църквата и се върнал в двореца си, където веднага наредил да слагат трапезите. Рицарите побързали да седнат всеки на своето място, както били сторили това сутринта. Ала веднага щом гостите се настанили и в залата настъпила тишина, около тях се разнесла страховита гръмотевица, от която като че ли целият дворец щял да рухне. Още в същия миг обаче в него проблеснал слънчев лъч, който залял вътрешността му със светлина, седем пъти по-силна отпреди. Всички се почувствали така, сякаш били осенени от благодатта на Светия Дух, и започнали с почуда да се оглеждат едни други, понеже не знаели какво им се е случило. Настъпила гробна тишина, нямало човек, който да е в състояние да говори или дори да произнесе една-единствена дума. Всички, малки и големи, били онемели.
Доста време останали в подобно вцепенение, при което само се гледали едни други като безсловесни зверове, и едва след това в залата се появил Светият Граал, покрит по такъв начин с бяло копринено було, че никой не можел да види кой го носи. Той влязъл през главната порта на двореца и веднага след появата му цялата вътрешност се изпълнила с благоухания, сякаш всички благовонни треви по земята били разпръснати в нея, понесъл се през залата между масите и навсякъде, откъдето минел — и от едната, и от другата страна, — те се оказвали отрупани с ястия от такова естество, каквото всеки желаел.
Когато на всички било поднесено, Светият Граал изчезнал така внезапно, че никой не разбрал какво е станало с него. Така и не видели накъде е поел, а всички от свитата, които допреди малко не били в състояние да промълвят и дума, сега вече си били възвърнали дар слово. Тогава повечето от тях отправили благодарности към Господ Бог за това, че ги е обсипал с благодатта на Светия Граал. Ала от всички присъстващи не можело да се намери по-щастлив от крал Артур, който ликувал, че Господ е проявил към него благоволение, каквото не е проявявал към никой владетел дотогава.
Събитието предизвикало възторг както сред свитата, така и сред чуждестранните гости, защото на всички им се струвало, че Господ не ги е забравил, щом е проявил такова велико благоволение към тях. Към него били насочени и всички разговори, докато траела гощавката, а и кралят лично подхванал приказка за това, обръщайки се към своите най-приближени велможи:
— Няма съмнение, сеньори, че трябва да бъдем изключително радостни, задето Господ Бог ни даде велик знак за Своята обич, като пожела да ни обсипе със Своята благодат в един толкова тържествен ден, какъвто е денят на Петдесетница.