— Сине Мой, който си толкова чист и непорочен, колкото може да бъде един човек на земята, знаеш ли какво държа в Своите ръце?
— Не — отвърнал Му той, — ако, разбира се, Ти не решиш да ми кажеш.
— Това е блюдото, от което Иисус Христос е ял агнешко на празника Пасха заедно със своите ученици. Това е и блюдото, с което е била поднасяна изобилна храна на всички Мои верни служители. Това е блюдото, което никой човек, лишен от вяра, не е видял, без да бъде смазан от него. И понеже то служеше според желанията64 на хората, е редно да го наричаме Свети Граал. Ето че ти видя онова, което толкова копнееше да видиш, което изпълваше всичките ти надежди. Ала все още не си го видял толкова отчетливо, колкото ще го видиш тепърва.
И знаеш ли къде ще се случи това? В град Сараз, в Духовния дворец. Ето защо трябва да заминеш оттук и да съпроводиш Светия съсъд, който тази нощ ще напусне кралство Логрия, за да не се появи никога повече в него. Оттук насетне няма да възникват никакви премеждия и изпитания.
А знаеш ли защо ще напусне съсъдът тези места? Защото не е нито тачен, нито почитан, както заслужава, от хората по тези земи. Те са се отдали на най-лошия светски живот, и то въпреки че първоначално са били засищани с благодатта на този Свети съсъд. И понеже му са се отблагодарили толкова зле, Аз им отнемам честта, която им бях оказал някога. Ето защо желая ти да потеглиш на сутринта към морето. Там ще намериш кораба, от който бе взел „Меча с удивителния портупей“. А за да не бродиш съвсем сам, искам да поведеш със себе си Персевал и Боорт.
Но понеже не ми се ще да напуснеш тази страна, без да си изцерил Ранения крал, нареждам ти да вземеш малко кръв от това копие и да намажеш с нея нозете му, защото именно тя е лекът, който ще му помогне да оздравее. Друг лек, който може да му помогне, няма.
— Ха! Господи — възкликнал Галаад, — защо не разрешаваш всички присъстващи тук да дойдат с мен?
— Защото не искам — бил отговорът. — Постъпвам с вас по същия начин, както постъпих навремето с Моите апостоли. Защото както те ядоха заедно с Мен в деня на Тайната вечеря, така и вие ядете сега заедно с Мен на трапезата на Светия Граал. И вие сте дванадесет на брой, и апостолите бяха толкова, а Аз съм тринадесетият над всички вас, вашият господар и пастир. Както накарах тях да се разделят и да се разпръснат из целия свят, за да проповядват новата вяра, така разпращам и вас в различни посоки и краища. И е добре да знаете, че всички ще намерите смъртта си в тази служба, но един от вас — не.
Веднага след това Той им дал Своята благословия и изчезнал. Никой от присъстващите не разбрал какво е станало с Него, а само Го видели как се отправя към небето.
Галаад се приближил към копието, което лежало върху трапезата, взел няколко капки от кръвта и отишъл при краля, за да му намаже изранените нозе. Мигом кралят се облякъл и скочил от леглото в отлично здраве. Той отправил горещи благодарности към Господ Бог, задето така внезапно погледът Му паднал върху него. Кралят живял още дълго, ала вече не бил от този свят. Веднага напуснал замъка си и отишъл в едно абатство с бяло монашество. От любов към него Господ Бог извършил впоследствие много добри чудеса, за които разказът не споменава, защото това наистина не е необходимо.
Около полунощ, след като дълго се молили на Господ Бог да ги води в Своето милосърдие и където и да се озоват, да им дари спасение на душите, над тях се разнесъл глас, който казал:
— Мои кръвни, а не доведени синове, Мои приятели, а не неприятели, излезте оттук и идете, водени от прищевките на съдбата, там, където чувствате, че ще ви бъде по-добре.
Щом чули това, всички в един глас отвърнали:
— Отче на Небесата, бъди благословен, защото прояви благосклонност да ни смяташ за Свои синове и приятели! Сега за нас е ясно, че всичките ни мъки не са били напразни.
Тогава те излезли от голямата зала, слезли в двора, където намерили доспехи и коне, и щом се въоръжили, веднага ги яхнали. На излизане от замъка се заразпитвали кой откъде е, за да се опознаят взаимно. Така открили, че измежду тримата, произхождащи от Галия, единият е Клоден, син на крал Клодас, а останалите, макар и да произхождали от различни страни, били до един благородници от високо потекло. Когато дошло времето да се разделят, те се разцелували като братя и облени в сълзи, рекли на Галаад:
— Сеньор, знай, че никога не ни е спохождала такава неимоверна радост, както когато научихме, че ще ти бъдем спътници, нито такава непоносима мъка, както когато се разделяме преждевременно. Ала виждаме добре, че тази раздяла се нрави на Господ Бог и че е необходимо да се сбогуваме, без да се оплакваме.
64
Тук авторът е прибягнал до народна етимология, извеждайки названието „Граал“ (