Изминала една година и точно в деня на коронацията си Галаад станал рано, последван от своите съратници. Като отишли в палата, наричан Духовния дворец, тримата видели, че пред свещения съсъд се намира красив мъж, облечен в одеждите на епископ, който бил коленичил и се биел в гърдите в знак на покаяние, заобиколен от множество ангели, сякаш бил самият Иисус Христос. След като престоял дълго време на колене, той се изправил и започнал да отслужва литургията на преславната Божия Майка. Щом стигнал до тайнството и повдигнал дискоса над светия съсъд, той призовал Галаад и му рекъл:
— Приближи се насам, служителю на Иисус Христос, за да се изправиш пред онова, което толкова копнееш да видиш.
Галаад пристъпил напред и погледнал в свещения съсъд. Още щом погледът му попаднал в него, започнал целият да трепери, тъй като смъртната му плът била проникнала в духовни същности. Тогава той прострял ръце към небето и извикал:
— Господи, обичам Те с цялата си любов и Ти благодаря, че изпълни моето желание, защото виждам съвсем ясно онова, което езикът не би могъл да опише, нито умът да помисли. Съзерцавам тук началата на великите храбрости и първопричините за всички геройства. Виждам тук чудесата на всички чудеса. И понеже съм стигнал дотук, прескъпи и премилостиви Господи, понеже Ти ме удостои да видя предмета на всички мои желания, умолявам Те да ми позволиш именно в това състояние и в тази велика радост, в която пребивавам, да премина от земния към небесния живот!
Още щом произнесъл тази молитва към Господ Бог, мъжът в епископските одежди, който стоял пред олтара, поел Тялото Господне от масата и го поднесъл на Галаад. Той го приел с голямо смирение и благоговение, след което свещеникът му казал:
— Знаеш ли кой съм аз?
— Не, сеньор — отвърнал му Галаад. — Освен ако сам не ми кажеш.
— Знай тогава, че аз съм Йосафат, синът на Йосиф Ариматейски. Господ Бог ме изпрати при теб, за да ти бъда дружина. А знаеш ли защо изпрати мен, а не някой друг? Защото по две неща ти приличаш на мен: подобно на мен видя чудесата на Светия Граал и подобно на мен остана целомъдрен. Смятам, че е съвсем справедливо един целомъдрен човек да прави компания на друг целомъдрен човек.
Като чул тези думи, Галаад разцелувал първо Персевал, а после — Боорт, и казал:
— Боорте, поздрави от мен монсеньор Ланселот, моя баща, щом го видиш.
Сетне се върнал пред масата и се проснал на земята, подпрян на лакти и колене. Ала не останал дълго в това положение и скоро рухнал върху плочите на двореца, защото душата напуснала тялото му. Тя била поета от ангелите, които я отнесли с голяма радост, благославяйки Господ Бог.
Още щом Галаад предал Богу дух, възникнало друго велико чудо: и двамата му съратници независимо един от друг видели как от небето слязла една ръка, без обаче да се вижда тялото, на което принадлежала. Тя се насочила право към свещения съсъд, взела го, взела също така копието65 и ги отнесла на небето, за да не могат занапред да се появят дръзки люде, които да твърдят, че са виждали Светия Граал.
Когато Персевал и Боорт видели, че Галаад е мъртъв, изпитали такава мъка, каквато никой не би могъл да изпита, и ако не били толкова мъдри и благочестиви, несъмнено щели да изпаднат в безнадеждност заради голямата си любов към него. Народът на страната също дълго време скърбял и носил траур. На мястото, където починал, бил издълбан гробът му, а веднага щом тялото му било погребано там, Персевал отишъл в един манастир извън града, където се замонашил. Боорт го последвал, ала не сменил светските си дрехи с монашески, защото все още бил изпълнен с желание да се върне в двора на крал Артур. Персевал живял година и два месеца в манастира, след което предал Богу дух. Боорт го погребал в Духовния дворец редом със сестра му и с Галаад.
Като се видял сам-самичък в тези земи, далечни колкото земите на Вавилон, Боорт в пълно бойно въоръжение напуснал Сараз и се качил на един кораб. Плаването му било щастливо и не след дълго се озовал в кралство Логрия. Като стъпил в пределите на кралството, той препускал на дълги преходи, додето не се озовал в Камелот, в царството на крал Артур. Посрещането, което му устроили, било съпроводено с невиждана радост, защото поради тъй дългото му отсъствие от страната всички го смятали изгубен завинаги.