Въпреки подчертаното присъствие на всички тези християнски идеологеми, Търсенето на Светия Граал е не догматическо съчинение, а художествена творба8. За нейното разбиране не е достатъчно да отчитаме честото използване на елементи от християнските канони. Нужно е също да разпознаваме и осмисляме редица художествени похвати, включително и типичните мотиви за християнската популярна литература по онова време.
Светът в Търсенето носи тежкия отпечатък на манихейския морал. На едната страна са силите на доброто, представени от Бог и неговите служители — ангели, свещеници, отшелници; на другата — силите на злото: Дяволът и демонични създания под негова власт. Манихейската поляризация е присъща на тогавашната религиозна литература: жития на светци, на пустинници, бестиарии, поучителни разкази (exempla). Елементи от тези жанрове проникват в Търсенето. Някогашните славни рицари заживяват като отшелници и аскети: спят на земята, гладуват продължително или се поддържат с хляб и вода, а тежките рани понасят стоически. Подобно на тялото на светците от житията, тялото на рицарите аскети издържа на всички лишения, болки и болести, защото е под Божия закрила. Отшелниците, които се появяват внезапно и тълкуват премеждията на изтерзания герой, напомнят за пустинниците от многобройните поучителни истории. Но в редица отношения и се различават от тях. Отшелниците от Търсенето на Светия Граал не са индивидуализирани. Физическата им външност не се описва, докато религиозните разкази подчертават изпитите им лица, измършавелите им тела, изранената им кожа… Друга разлика: докато пустинниците от житията странят от хората и презират светските грижи, отшелниците от Търсенето са дружелюбни, общителни и, незнайно как, се оказват добре осведомени за хорските дела. Свети Бернар препоръчва на монасите от неговия орден да съблюдават продължително мълчание, за да постигнат единение с Бог, докато отшелниците от Търсенето на Светия Граал впечатляват със своята словоохотливост. Освен тълкувания, отшелниците и свещениците произнасят дълги проповеди. С тях те напътстват не всички християни, както прави това поучителната популярна книжнина, а само конкретния герой. Нравоучителното слово в Търсенето е за вътрешнотекстуална употреба.
Посочените прилики и отлики позволяват да видим по-ясно мястото на този роман сред масовата религиозна литература от тогавашната епоха. Търсенето на Светия Граал заимства похвати и мотиви от религиозните жанрове, но не спада към тях. Не спада и към християнската книжнина, дело на цистерцианци. По същата логика следва да подчертаем, че артуровският роман не е пряк отзвук на феодалното общество от времето, когато той доминира повествователните жанрове. Мястото на Търсенето следва да определяме в пределите на рицарския роман в проза — истинската му словесна територия.
Подобно на всички романи в проза, и тук повествователната нишка е преплетена. В този случай специалистите говорят за entrelacement (преплитане): разказът следва ту един, ту друг протагонист в неговите премеждия. Оттук и повтарящите се формулировки от типа на „тук разказът спира да говори за X и преминава към приключенията на Y“. Техниката на „преплитането“ подхожда на паралелното търсене на приключения. Доколкото търсенето е индивидуално начинание, протичащо едновременно с търсенето, предприето от други герои, „преплетеният“ разказ сякаш се налага от само себе си. В това отношение Търсенето на Светия Граал просто възприема най-разпространения за романа повествователен маниер.
Онова, което отличава Търсенето и от религиозните жанрове, и от артуровския роман, е своеобразната стереофония, бих казал дори подчертана разединеност на словото в тази творба. От една страна, предмет на разказа са приключенията на отделните герои. Вече отбелязах, че всъщност приключения или няма, или те свършват зле за героя. Освен това героите не разбират смисъла на онова, което им се случва, а на моменти се питат (като Ланселот) дали видяното е било сън или действителност. В този роман липсват вътрешни монолози, докато Томас, автор на роман за Тристан и Изолда, и Кретиен дьо Троа прибягват именно до този вид слово, за да разкрият мислите и душевната нагласа на своите герои.
Светът на артуровското рицарство е загубил и своята загадъчност (приключенията секват), и своята прозрачност (случващото се е непонятно за героите, а те дори не си дават сметка за това). Вакуумът в приключението и в съзнанието на героите ще бъде запълнен от нов тип персонажи-интерпретатори. Вече стана дума за тях — отшелници, свещеници, монаси. В един, станал вече класически етюд за повествователната структура на Търсенето, Цветан Тодоров отбелязва с основание: „Както рицарите не са можели да знаят, така свещениците не могат да действат: никой от тях не участва в някакво премеждие“9. Пропаст дели както действието от неговата интерпретация, така и рицарите от интерпретаторите.
8
С основание американската медиевистка Грейс Савидж говори по повод на
9
Tzvetan Todorov, „La quête du récit“, in