Выбрать главу

Търсенето безспорно подлага на изпитание новия жанр — рицарския роман. Но в хода на това изпитание романът дава поредно доказателство за своята жизненост. Тя се проявява в способността му да приема в своето художествено пространство застрашаващи го идеологии. По принцип цистерцианският ригоризъм е несъвместим с развлекателните литературни жанрове, към които спада и рицарският роман. От тази несъвместимост в Търсенето рицарството излиза девитализирано, обезкървено. Ала не бива да забравяме, че Търсенето е само една брънка от мащабен цикъл рицарски романи. Съвременниците на тази творба, както и нейните преписвачи през следващия XIV век, са я възприемали само като част от по-голямо повествователно цяло. Сред значителния брой ръкописи (поне 41) от XIII и XIV век, съхранили цялостно или частично този роман, само три съдържат единствено Търсенето на Светия Граал. В повечето от ръкописите Търсенето фигурира между Ланселот и Смъртта на крал Артур — две творби, в които рицарският дух доминира изцяло. Този факт показва, че Търсенето се е възприемало не като смъртен удар върху романа, а като смел опит за разширяване на неговото поле.

След тези важни уточнения относно ролята на Търсенето на Светия Граал в развитието на рицарския роман е редно да се запитаме какво означава тук Граалът. Както може да се предполага, въпросът е занимавал неведнъж изследователите и коментаторите. Прегледът на мненията по тази проблематика показва, че колкото по-обобщаващи са заключенията на специалистите, толкова по-разнопосочни са оказват те. Ето някои от най-известните формулировки за значението на Светия Граал в Търсенето: романно проявление на Бог (Албер Пофиле); Божията благодат (Етиен Жилсон); евхаристията и Светият дух (Албер Беген); Светата Троица (Мира Ло-Бородин); търсенето на кода на Божието слово (Цветан Тодоров) и т.н. Множеството интерпретации потвърждава полисемията на Граала. За отбелязване е фактът, че в този роман свещеният съд не е предмет на точно описание. Читателят си го представя последователно като поднос за храна, потир, киворий, ваза. Разказът се спира повече на въздействието от Граала, отколкото на неговата форма. Изхождайки от тази полиморфност и полисемия френската медиевистка Еманюел Баумгартнер отбелязва: „Граалът […] се разкрива по начин, подхождащ на всеки, който го вижда. […] В крайна сметка той е репрезентацията, образът, който всеки от участниците в търсенето изгражда у себе си и проектира върху външния свят, когато се опитва да говори за Бог и за Неговите загадки“17.

Мисля, че и читателят може сам да изгради за себе си представа за символиката на Граала, за неговото духовно и естетическо въздействие, ако съумее да се потопи в далечния свят на този роман, а после да го погледне и от дистанцията на своето време.

Стоян Атанасов

Начало на търсенето18

В навечерието на Петдесетница, когато пристигналите в Камелот рицари от Кръглата маса вече се били черкували и се канели да се настанят по масите, някъде към деветия час19 в залата нахлула на кон много красива госпожица. По плувналия в пот кон си личало, че била яздила с все сила. Скочила тя от коня, пристъпила към краля и го поздравила почтително, а той в отговор я благословил.

— Господарю — разнесъл се гласът й, — за Бога, кажете ми Ланселот тук ли е!

— Да, тук е — отвърнал кралят. — Ето го.

Госпожицата тутакси се насочила към рицаря, когото кралят й бил посочил, и му казала:

— Ланселоте, призовавам те от името на крал Пелес20 да дойдеш с мен в гората отсреща.

Удивеният Ланселот я попитал на кого принадлежи.

— Принадлежа — бил нейният отговор — на оногова, когото споменах току-що.

— И каква нужда имате от мен?

— Ще видиш това сам.

вернуться

17

Emmanuèle Baumgartner, „Les aventures du Graal“, in Les chemins de la Queste. Etudes sur La Queste del Saint Graal, Orléans, éditions Paradigme, 2004, p. 14.

вернуться

18

Разделението на глави и заглавията им са добавка от преводача за улеснение на читателя. Всички бележки, чийто автор не е изрично посочен, са от преводача. — Б.пр.

вернуться

19

Към 3 ч. следобед.

вернуться

20

Пелес (Пелеас) — в Артуровския цикъл едно от имената на Краля Рибар — пазителя на Граала в Корбеник. Според други версии на легендата се нарича Амфортас. Неговата дъщеря Елан е тази, която носи Граала в свещената процесия. Неин син от Ланселот е рицарят Галаад.