— Бог ми е свидетел — казал накрая Ланселот, — нямам нищо против да дойда.
Веднага повикал един от прислужниците, комуто наредил да оседлае коня и да му донесе доспехите. Последният тутакси изпълнил нареждането му. Станали свидетели на всичко това, кралят и рицарите в двореца много се натъжили. Въпреки това, разбирайки, че Ланселот няма да остане сред тях, го оставили да тръгне. Само кралицата рекла:
— Какво е това, Ланселоте? Нима ще ни изоставиш в този тържествен ден?
— Сеньора — обадила се госпожицата, — обещавам ви, че утре не по-късно от обяд той отново ще бъде при вас.
— Да заминава тогава — рекла кралицата, — защото ако нямаше да се върне до утре, аз не бих се съгласила да ни остави сега.
Ланселот скочил на коня си, госпожицата — също, след което потеглили без повече церемонии и без други придружители освен един оръженосец, дошъл заедно с младата дама. Излезли веднъж от Камелот, те препуснали до гората, където поели по застлан с камъни път и след около половин левга21 навлезли в долина и видели в далечината пред себе си женски манастир. Щом наближили, госпожицата свърнала към него.
Като се приближили до портата, оръженосецът извикал, тя се отворила, всички се спешили и влезли вътре. Когато обитателите на манастира разбрали, че е дошъл Ланселот, всички се затичали да го посрещнат и по всичко личало, че правят това с голямо удоволствие. Когато го отвели в една стая и го освободили от доспехите му, той видял, че там има две легла, на които спели двамата му братовчеди Боорт и Лионел. В изблик на радост той ги събудил, а те, отърсвайки се от съня, го познали, след което го прегърнали и разцелували. Щастието на братовчедите от неочакваната им среща било неописуемо.
— Любезни сеньор — обърнал се Боорт към Ланселот, — какво приключение те води тук? Мислехме да те видим в Камелот.
Ланселот им разказал как една госпожица го довела при тях, без той да разбере защо.
Докато си говорели така, в стаята влезли три монахини, водейки със себе си Галаад — прекрасен юноша, толкова строен и добре сложен, че едва ли би се намерил равен нему в целия свят. За ръка го водела, плачейки от вълнение, най-достолепната монахиня. Тя застанала пред Ланселот и му казала:
— Сеньор, водя ти нашия храненик, който е цялата наша радост, утеха и надежда, за да го направиш рицар. Защото по наше мнение няма друг по-достоен мъж, който би могъл да го посвети в рицарско звание, от теб.
Ланселот погледнал младежа и, възхитен от красотата, с която бил надарен, си помислил, че никога през живота си не е виждал толкова блестящ юноша. Очарован и от чистотата, която се излъчвала от него, той се преизпълнил с надежда, че ще извърши достойно дело, ако го посвети в рицарско звание. Затова отговорил на дамите, че ще изпълни молбата им и на драго сърце ще го стори рицар, щом те желаят това.
— Сеньор — казали му те тогава, — ние искаме това да стане довечера или утре.
— Бог ми е свидетел — отвърнал им той — ще бъде така, както желаете.
Ланселот останал в манастира и наредил на младежа да бодърства през цялата нощ в църквата, а на разсъмване, в първия час22 на деня, го посветил в рицарско звание, като най-напред двамата с Боорт закрепили за ботушите му по една шпора. Сетне препасал на кръста му меч и му дал традиционния удар зад врата, пожелавайки му Господ да му даде храброст и здрав разум, защото за хубостта вече не се бил поскъпил. Като приключил с въоръжаването на новия рицар, той му казал:
— Драги сеньор, ще дойдеш ли с мен в двора на нашия владетел крал Артур?
— Сеньор — отвърнал юношата, — няма как да дойда с теб.
Тогава Ланселот рекъл на игуменката:
— Госпожо, позволете на вашия нов рицар да дойде с мен в двора на моя владетел краля. Защото пребиваването му там ще му бъде от по-голяма полза, отколкото оставането му тук.
— Сеньор — отвърнала жената, — все още не е редно да прави това, но щом преценим, че за него ще бъде по-благотворно да отиде в кралския двор, ние веднага ще го изпратим там.
Тогава Ланселот се разделил с монахините и потеглил, придружен от своите братовчеди. Препускали заедно и не след дълго пристигнали в Камелот към третия час, когато кралят, съпроводен от голяма свита видни благородници, бил отишъл да се черкува. Още с влизането си в двора тримата братовчеди слезли от конете и се качили в залата, където започнали да си говорят за юношата, когото Ланселот бил посветил в рицарско звание. Боорт отбелязал, че никога през живота си не бил виждал човек, който толкова да прилича на Ланселот, колкото въпросният младеж.