— Съгрешил ли си пред боговете?
Замислих се за миг и отговорих:
— Пред боговете на Елада аз съм безгрешен. Дори се намирам под покровителството на девствената богиня — сестрата на вашия бог.
— Тогава кой си ти и какво искаш? — ядно ме заразпитваха жреците. — Защо се явяваш тук с танца на бурята и как смееш без разрешение да се къпеш в свещените води? Защо дръзваш да нарушаваш обичаите и порядките в храма?
За щастие не ми се наложи да отговарям на тези въпроси, тъй като в храма пристъпи Пития, поддържана от двете си прислужници. Тя беше все още млада жена. Откритото й лице ми се стори ужасно, зениците й бяха разширени и тя пристъпваше несигурно. Погледна ме така, сякаш ме беше познавала цял живот, страните й поруменяха и от устните й се изтръгна едва разбираем възглас:
— Най-сетне дойде, дългоочаквани! Пристигна с танц и уми омърсеното си тяло в свещения извор! Познавам те, о, дете на луната и син на морския конник, заченат в недрата на морска раковина! Ти дойде от запад…
Прииска ми се да я поправя и да й кажа, че греши, тъй като бях пристигнал от изток, от Йония. Бях пристигнал, носен от бързите платна и яките мишници на гребците на бойния кораб, който ме пренесе през морето. Но думите й ме развълнуваха.
— Наистина ли ме познаваш, о, веща Пития? — попитах аз.
С безумен смях тя се приближи към мен, макар че прислужниците й се опитваха да я възпрат, и каза:
— Дали те познавам! Стани и ме погледни в лицето!
Откритото й лице беше тъй страшно, тъй неумолимо, че пръстите ми се разтвориха от само себе си и аз пуснах Пъпа на земята, станах и отвърнах на погледа й. Стори ми се, че чертите на лицето й се променят по причудлив начин. Отначало познах в облика й нещо от лицето на Диона — тази, която ми подхвърли ябълка, върху чиято кора беше изрязано с нож името й. После чертите на Диона започнаха да се променят и аз познах в новото лице Артемида Ефеска, същата като на черното изображение, изпратено преди векове от небесата. Но лицето се промени още веднъж и третият образ само се мярна пред мен и се превърна в сянка, след което отново видях безумните очи на пророчицата.
— И аз те познавам. Пития! — крещях аз.
Ако не бяха прислужниците, тя би се хвърлила в обятията ми. Но успя да освободи само лявата си ръка и докосна с нея гърдите ми. Почувствах как ме пронизва силата, която извираше от нея.
— Този юноша е мой — каза Пития. — Не е важно дали е посветен или не. Оставете го. Каквото и да върши, то е единствено по волята на боговете, а не по негова. Той в нищо не се е провинил.
Но жреците се посъветваха с недоволен вид и възразиха:
— Никой бог не говори сега чрез устата й, защото тя произнесе тези думи, без да е седнала на свещения триножник. Откровението й не е истинско. Отведете я.
Но прислужниците бяха безсилни да удържат Пития. Тя крещеше сякаш извън себе си:
— Виждам дима на страшен пожар зад морето! Виждам сажди по ръцете на този човек! Със сажди е покрито и лицето му, а гърбът му е опърлен от огън. Но аз го очиствам от скверността. От днес нататък той е чист и свободен. Нека сам избира пътищата си! Вие нямате власт над него.
Това бяха единствените думи, които тя произнесе свързано — след това тялото й започна да се гърчи, на устата й изби пяна и тя падна покосена в ръцете на прислужниците, като издаваше нечовешки вопли. Те я изнесоха, а жреците, обзети от свещен трепет, ме обкръжиха и ми заговориха един през друг:
— Ще се посъветваме още, но не се бой: пророчицата те очисти… Явно е, че си белязан от боговете, щом само появяването ти предизвика у нея свещения екстаз! Не можем да запишем в скрижалите думите й, тъй като тя не ги произнесе от триножника, но ще ги съхраним в паметта си.
В знак на благосклонност те намазаха стъпалата ми и дланите ми с пепел от лаврово дърво, горящо на олтара, и ме съпроводиха до вратата на храма, където заповядаха на слугите да ме нахранят и напоят. Слугите донесоха мокрите ми дрехи и кожената торба, които бях оставил при свещения извор, и тези, които забелязаха, че наметалото ми е изтъкано от фин вълнен плат, разбраха, че не съм съвсем обикновен човек. Още повече се убедиха в това, когато развързах торбата си и им дадох кесия, пълна със златни монети, сечени в Милет7, на които имаше лъвска глава и сребърни монети с изображението на пчели — сечени в Ефес. Подадох им и пълномощните си писма — две восъчни таблички, захванати помежду си с печат. Жреците обещаха да ги прочетат, а след това да ме извикат на беседа. Слугите ме заведоха в просто обзаведена стаичка и ми дадоха съвети как да започна да постя и да се пречиствам, за да бъдат невинни езикът ми и сърцето за следващата ми среща с жреците.
7
Древен град на брега на Мала Азия, заселен с гърци. В VIII в. пр.хр. се превръща в град-държава и изиграва значителна роля като търговски център. — Б.пр.