Глава 6
16 АВГУСТ
Кира лежеше в леглото си в голямата къща в квартал Рубльовка в западните покрайнини на Москва. Главният ѝ хакер Юрий Богданов искаше да говори с нея, но тя му каза да почака. За всеки случай замери икономката Катя с четка за коса и се зави презглава. Беше изкарала адска нощ. С помените за суматохата в ресторанта и силуета на сестра ѝ я преследваха и тя непрестанно докосваше рамото си. Още усещаше удара – не като болка, а като присъствие.
Защо не можеше всичко да приключи? Работеше здраво и бе постигнала толкова много. Но миналото неизменно се връщаше, всеки път приело нова форма. Детството ѝ по никакъв начин не беше добро, но въпреки това имаше моменти, които обичаше. Сега дори това малко по малко ѝ биваше отнето.
Още като дете Камила копнееше да се махне, и то отчаяно. Далеч от Лундагатан и живота със сестра ѝ и майка им, далеч от бедността и уязвимостта. Заслужаваше нещо по-добро, още от малка го знаеше. Имаше спомен от закритата градина в магазин „НК“, където видя жена с кожено палто и цветни панталони, която се смееше и беше толкова невероятно красива, че сякаш не принадлежеше на този свят. Камила се приближи и застана току до нея. Тогава дойде нейна приятелка, също толкова елегантна, целуна жената по бузите и каза:
– О, това дъщеря ти ли е?
Жената се обърна, погледна надолу, забеляза Камила и отговори с усмивка:
– I wish it were[12].
Камила не я разбра, усети само, че думите са ласкателни. Докато се отдалечаваше, чу още едно изречение: „Такова сладко момиченце. Само ако можеше майка ѝ да я облича по-добре“. Това отвори рана в нея и тя се вторачи в Агнета – още тогава наричаше майка си по име, – която разглеждаше коледната украса с Лисбет. Тогава видя бездънната разлика. Двете жени блестяха, все едно светът пред тях съществуваше единствено за тяхно развлечение, докато Агнета беше бледа и приведена, облечена със стари, грозни дрехи. Камила бе обзета от изгарящо усещане за несправедливост. Попаднала съм в грешното семейство, помисли си тя, в грешното семейство.
В детството ѝ имаше множество такива мигове, в които се чувстваше едновременно възвисена и обречена. Възвисена, защото хората ѝ казваха, че е красива и че прилича на малка принцеса. Обречена, защото принадлежеше на семейство, което живееше в сенките.
Вярно беше, че започна да краде, за да може да си купува дрехи и фиби. Не крадеше много, главно монети, някоя и друга банкнота, една стара брошка от баба, руската ваза на лавицата. Но вярно беше също, че я обвиняваха за много повече неща, отколкото бе извършила, и тя постепенно придоби усещането, че Агнета и Лисбет са се обединили срещу нея. Често се чувстваше чужда в собствения си дом, подменено дете, което следят изкъсо. Не помагаше и това, че когато ги посещаваше, Зала я пренебрегваше, все едно Камила беше улично псе. В такива мигове бе най-самотният човек на света и си мечтаеше да избяга, да намери друг, който да се грижи за нея, някой, който я заслужава. Но малко по малко се появи светлина в тунела. Може би беше измамна, но друга нямаше. Започна се с дребни наблюдения – златен ръчен часовник, пачки с пари в джобовете на панталоните, заповеден тон по време на разговор по телефона. Все знаци, че Зала беше нещо повече от насилник. Постепенно тя видя увереността му, авторитета, отработените му маниери, всичката власт, която излъчваше.
Но преди всичко виждаше, че той започва да забелязва нея. Спираше се и я оглеждаше от глава до пети и понякога се усмихваше, а срещу това беше безсилна. През останалото време лицето му никога не изразяваше щастие и тъкмо затова усмивката му притежаваше такава сила. Насочваше се към нея като прожектор и по някое време Камила спря да се бои от посещенията му и дори започна да си фантазира, че именно той бе човекът, който ще я отведе на по-красиво и богато място.
Една вечер, когато беше на единайсет или дванайсет, а Агнета и Лисбет ги нямаше, баща ѝ седеше в кухнята и пиеше водка. Тя отиде при него, а той я погали по главата и ѝ наля, като смеси алкохола със сок. „Скрюдрайвър“, каза той и ѝ разказа как е израснал в детски дом в Свердловск в планината Урал, където го биели всеки ден, но той си пробил път нагоре и станал богат и могъщ, с приятели по цял свят. Звучеше като приказка. Той допря пръст до устните си и прошепна, че това е тайна. Тя настръхна и се осмели да му разкаже колко са лоши Агнета и Лисбет.