Тя беше общият знаменател между него и Драган. Армански беше единственият работодател, който бе имала, и той така и не беше преживял загубата ѝ напълно, което може би не беше толкова странно. Лисбет, чието назначение преди години беше нещо като социален благотворителен проект от страна на Драган, се превърна в най-блестящия му служител, а освен това в определен период той може би беше и влюбен в нея.
– Звучи безумно – каза Микаел.
– Говори ми, а пианото...
– Значи ти също си нямал представа, че Лисбет ще се мести? – прекъсна го той.
Драган не смени темата толкова охотно и може би се почувства наранен, задето Микаел не остана по-впечатлен от историята. Все пак ставаше дума за пиано в басейн. На това би завидял който и да е рок музикант. След малко обаче заговори сериозно.
– Всъщност не би трябвало да говоря за това – каза той.
Микаел реши, че това звучи като добро начало, и се наведе напред.
След като беше дремнала и си бе взела душ, Лисбет седеше пред лаптопа в хотелската си стая в Копенхаген, когато Чумата, най-близкият ѝ приятел от Републиката на хакерите, ѝ изпрати криптирано съобщение. Отправяше прост, ежедневен въпрос, който въпреки това я смути.
Как е?, пишеше той.
Зле, помисли си тя, но отговори:
Вече не съм в Москва.
Защо?
Не можах да направя това, което бях намислила, написа тя.
Какво си била намислила?
Лисбет искаше да излезе навън и да забрави всичко.
Завършек.
На какво?
Чао, Чума, помисли си тя.
На нищо.
Защо не си могла да завършиш нищо?
Не е твоя работа, измърмори Лисбет.
Защото си спомних нещо.
Какво?
Стъпки, помисли си тя. Шепотът на баща им и собственото си колебание, неспособността си да проумее напълно какво става. И фигурата на сестра ѝ, която става от леглото и излиза от стаята заедно със свинята Зала.
Една гадост, отвърна тя.
Каква гадост?
Прииска ѝ се да удари лаптопа в стената. Вместо това попита:
Какви контакти имам в Москва?
Притеснявам се за теб, Оса. Забрави Русия. Отиди някъде далеч.
Стига, помисли си тя.
Какви контакти имаме в Москва?
Добри.
Кой може да постави IMSI прехващач на трудно място?
Чумата не отговори, поне не веднага.
След известно време обаче написа:
Катя Флип, например.
Кой е това?
Една откачалка, малко или много. Преди беше в Сялтай Болтай.
Което означава, че услугите ѝ са скъпи.
Може ли да се разчита на нея?
Зависи от цената.
Прати ми данните ѝ.
Тя затвори лаптопа и стана, за да се преоблече. Реши обаче, че черният костюм ще ѝ свърши работа и днес, въпреки че след вчерашния дъжд се беше измачкал, на десния ръкав имаше сиво петно, а и като цяло това, че спеше с него, не му се отразяваше много добре. Но каквото, такова. Днес не смяташе и да се гримира. Просто прокара ръка през косата си, излезе, качи се в асансьора и седна с една бира на бара на първия етаж.
Отвън се ширеше площад „Конс Нютоу“[13], а по небето се мяркаха мрачни облаци. Лисбет обаче не виждаше нищо от това. В мислите си все още се намираше на Тверской булевард, ръката ѝ се колебаеше, а спомените се превъртаха отново и отново пред очите ѝ. Не обръщаше внимание на нищо друго, докато нечий глас не ѝ зададе същия въпрос като Чумата.
– Are you okay?
Това я раздразни. На никого не му влизаше в работата и тя дори не вдигна глава. Видя само, че е получила нов есемес от Микаел.
Драган Армански се приведе към Микаел и прошепна с поверителен тон:
– Лисбет ми се обади пролетта, искаше да говоря със сдружението на собствениците и да се погрижа пред входа на Фискаргатан да бъдат поставени охранителни камери, което ми се стори като добра идея – каза той.
– И си го направил.
– Това не става току-така, Микаел. Нужно е разрешение от областната управа и какво ли още не. Но се получи, изготвих охранителна оценка, а комисар Бублански написа доклад.
– Хвала на него.
– И двамата се постарахме и още в началото на юли имах разрешение да пратя момчетата да инсталират две камери Нет68 с дистанционно управление и дори не е нужно да споменавам, че внимавахме с криптирането. Никой друг освен нас не би могъл да гледа записите. Предупредих хората си в центъра за наблюдение да следят какво се случва. Притеснявах се за Лисбет. С трахувах се, че ще тръгнат по дирите ѝ.