– Какво? – попитаха дъщерите ѝ.
– Каквото искате – каза тя. – Пица, индийско, тай, чипс, лакрицови бонбони.
Не я интересуваше, че момичетата я изгледаха, все едно е откачила. О тиде в кабинета си, затвори вратата и писа на токсикологията веднага да направят сегментарен космен анализ, което трябваше да е поръчала още в началото.
Косменият анализ щеше да покаже не само колко зопиклон и декстропропоксифен е имало в организма на мъжа по време на смъртта му, ами колко високо е било съдържанието през последните няколко месеца, седмица по седмица. С други думи, щеше да получи яснота дали е злоупотребявал с медикаментите през по-дълъг период от време, или ги е приел само веднъж, което можеше да се окаже важно парче от пъзела. Без дори да разбере, това прозрение я накара да забрави за дъщерите си, за болките в гърба, безсънието и усещането за безсмислие. Анализираше смъртни случаи постоянно и рядко се ангажираше толкова лично.
Видът на мъжа обаче я впечатли и може би дори се надяваше, че му се е случило нещо драматично, сякаш обезобразеното му тяло го заслужаваше. Тя прекара няколко часа, разглеждайки снимките на трупа, като постоянно откриваше нови дребни детайли, и от време на време си мислеше:
Какво си преживял, стари приятелю?
През що за ад си преминал?
Микаел седна пред компютъра и потърси Катрин Линдос в гугъл. Тя беше на трийсет и седем, имаше магистратура по политически науки и икономика от С токхолмския университет и се беше утвърдила като консервативен автор и коментатор. В одеше успешен подкаст и пишеше статии в „Свенска Дагбладет“, „Аксес“, „Фокус“ и „Журналистен“. Искаше забрана на просията и често говореше за рисковете на зависимостта от помощи и за недостатъците на шведското училищно образование. Беше монархист и искаше силна армия и опазване на нуклеарното семейство, макар че самата тя, изглежда, не беше семейна. Твърдеше, че е феминистка, но често настройваше феминистките срещу себе си. Предизвикваше множество омразни коментари в интернет както отляво, така и отдясно. Темата за нея във „Флашбек“[15] беше неприятно дълга.
„Трябва да поставяме изисквания – казваше тя често. – Изискванията и задълженията ни помагат да израстваме.“
Мразеше празните приказки, суеверията и религиозните убеждения, макар че по последната точка се изказваше по-предпазливо. В статия в „Свенска Дагбладет“ относно конструктивната журналистика – репортажи, които не просто описват нежеланите обстоятелства, но и показват как да бъдат преодолени – Линдос пишеше: „Микаел Блумквист казва, че иска да се пребори с популистите, но в същото време ги подхранва, като очерня обществото“. Притесняваше я, че млади журналисти виждат в него модел за подражание. Според нея той твърде лесно приемал хората за жертви, по подразбиране заемал позиция против бизнеса и до голяма степен търсел само проблеми вместо решения. Е, не беше толкова зле.
Микаел беше чел и по-лоши неща за себе си, а може би в думите ѝ имаше и зрънце истина. Въпреки това Катрин Линдос го плашеше, колкото и нелепо да звучеше. Тя изглеждаше, все едно само с един поглед може да разкрие, че не е измил чиниите, не се е изкъпал, не си е закопчал ципа или пие йогурт право от кутията. С труваше му се, че в очите ѝ имаше нещо осъдително, нещо студено, което подсилваше строгата ѝ красота.
Въпреки това не спираше да мисли за нея и просяка, за необикновената среща между ледената кралица и дрипльото. Накрая потърси номера ѝ и го набра. Тя не вдигна, и може би така беше по-добре. В крайна сметка не беше нищо важно. Цялата история не беше важна и той трябваше веднага да тръгне към Сандхамн, преди да е станало твърде късно. Избра едно сако и две ризи от гардероба, в случай че отидеше на парти в „Сеглархотелет“. Точно тогава телефонът му звънна. Беше Катрин Линдос. Звучеше също толкова строго, колкото изглеждаше.
– За какво става дума? – попита тя
Микаел се замисли дали да не каже някоя добра дума за статиите ѝ, само за да я умилостиви, но трябваше да си изкриви душата твърде много, затова се задоволи да я попита дали я безпокои.
– Заета съм – каза тя.
– Добре, ще се чуем по-късно.
– Ще се чуем само ако разбера за какво става въпрос.
Пиша злобна водеща статия за теб, прииска му се да каже.
– Софи Мелкер ми разказа, че по-миналата седмица си имала неприятна среща с един бездомен мъж с пухено яке.
– Имам много неприятни срещи – каза тя. – Част от работата е.
Боже, помисли си той.