– Разбирам. Наистина – отвърна той.
Чувстваше се разочарован. Беше се наслушал на глупости за министъра на отбраната. Това беше една от любимите теми на троловете и с всеки изминал ден слуховете ставаха все по-нелепи. Беше въпрос на време, преди да обвинят Форшел, че държи пицария за педофили. Това донякъде се дължеше на непоклатимото му отношение към десните екстремисти и ксенофобите, както и на изразената му тревога от все по-агресивната политика на Русия, но може би и самата му личност играеше роля. Той беше богат, образован, трениран, бягаше маратони, беше преплувал Ламанша и понякога несъмнено звучеше малко надменно; можеше да бъде дразнител.
Но Микаел го харесваше. Понякога се засичаха в Сандхамн и се поздравяваха учтиво. Микаел съвестно беше проверил упоритите слухове, че Форшел е спечелил сериозни суми от краха на борсата и че директно е допринесъл за него. Нямаше нищо, което да подкрепя подобно твърдение. Форшел беше възложил управлението на портфейла си на инвестиционна компания, която не бе правила никакви сделки нито преди, нито след краха, а състоянието му определено не се беше увеличило. В днешно време той беше най-мразеният човек в правителството и единственото решение, което всъщност беше прокарал, беше за увеличаване бюджета на Муст[16], военната разузнавателна служба, и МСБ[17], агенцията за гражданска защита и готовност, но тази мярка се подразбираше, с оглед на случилото се.
– Не мога да понасям всички лъжи, които се бълват – каза тя.
– И на мен не са ми особено приятни – каза той.
– Значи все за нещо сме на едно мнение.
Това го подразни.
– Разбирам, че не е лесно да разговаряш с човек, който крещи и размахва клон – каза той.
– Колко великодушно.
– Но понякога дори глупостите си струва да се изслушат. Случва се да съдържат зрънце истина.
– Сега ще ми даваш професионални съвети ли?
Интонацията ѝ го влудяваше и все повече му се искаше да ѝ даде урок.
– Знаеш ли – продължи той, – според мен човек може да полудее, ако никой не му вярва. Направо да откачи.
– А?
– Когато години наред биват игнорирани, хората могат да се сринат.
– Значи онзи мъж е станал бездомен и психотичен, защото такива като мен нямат време да го изслушат? – каза тя.
– Нямах това предвид.
– Така прозвуча.
– Тогава моля за извинение.
– Моля.
– Разбрах, че и на теб не ти е било лесно – пробва Микаел.
– Това какво общо има?
– Нищо, предполагам.
– Добре тогава, благодаря за визитата – каза тя.
– Божичко – измърмори той. – Какво ти има?
– Какво ми има на мен? – повтори тя, изправи се и в продължение на няколко секунди двамата се взираха бясно в очите.
Беше нелепо, но на Микаел му се струваше, че водят дуел, сякаш са двама боксьори на ринга. Озоваха се съвсем близо един до друг, без да разбере как. Усещаше дъха ѝ, виждаше пламъците в очите ѝ и движението на гръдния ѝ кош. Тя наклони леко глава и тогава той я целуна. За миг реши, че е направил непростима глупост. Тя обаче отвърна на целувката му, след което те се вторачиха озадачени един в друг, сякаш никой не разбираше какво е станало.
После тя го хвана зад врата, придърпа го към себе си и за нула време всичко излезе извън контрол. Озоваха се на дивана, след това на пода. Н асред цялата тази лудост Микаел осъзна, че я бе пожелал още първия път, когато се загледа в снимките ѝ в интернет.
Глава 9
24 АВГУСТ
Фредрика Нюман седеше в лабораторията в Съдебна медицина, мислеше за дъщерите си и се чудеше какво се беше объркало.
– Не разбирам – каза тя на колегата си Матиас Холмстрьом.
– Какво не разбираш, Фредрика? – попита той.
– Как може да съм толкова ядосана на Йосефин и Аманда. Все едно ще експлодирам.
– Какво те ядосва?
– Толкова са арогантни. Дори едно „здрасти“ не казват.
– Боже господи, Фредрика, те са тийнейджърки. Това е съвсем естествено. Не си ли спомняш какво е, като си на тези години?
Спомняше си. Беше момиче за пример, с добри оценки, свиреше на флейта, играеше волейбол, пееше в хора и, естествено, държеше се любезно и възпитано. Винаги се усмихваше и повтаряше „да, мамо, разбира се, татко“, като малък, весел войник. Отстрани поведението ѝ сигурно е било нетърпимо. И все пак... дори да не отговарят, като ги заговори?