Секвенцията ми трябва сега.
Надяваше се, че ранният час също ще ги впечатли. Още нямаше пет сутринта и дори лебедите навън изглеждаха оклюмали и не чак толкова доволни от факта, че са двойка.
Магазинът за електроника на Курт Видмарк се намираше на Хорнсгатан и още не беше отворил. К риминален инспектор Соня Мудиг обаче видя възрастен, прегърбен господин от другата страна на витрината и все пак почука. Мъжът се дотътри до вратата и се насили да се усмихне.
– Подранила си. Но заповядай – каза той.
Соня се представи и обясни защо е дошла. Мъжът я погледна раздразнено, скова се и започна да се вайка. Беше блед, с леко разкривено лице. Плешивото му теме бе прикрито с остатъка от перчема му, а в чертите около устните му имаше нещо кисело.
– Бизнесът и без това е достатъчно замрял – каза той. – Супермаркетите и онлайн магазините ни превземат.
Соня се усмихна и опита да покаже разбиране. От известно време обикаляше наслуки около площада и разпитваше хората. От едно момче от фризьорския салон в съседство разбра, че просякът, за който ѝ каза Бублански, често седял пред магазина и се взирал в телевизионните екрани вътре.
– Кога го видя за пръв път? – попита тя.
– Домъкна се преди няколко седмици, застана пред един от телевизорите и се зазяпа – каза Курт Видмарк.
– Какво даваха?
– Новините и интервю с Йоханес Форшел. Разпитваха го за борсовия срив и тоталната отбрана[21].
– Защо просякът се е интересувал от това?
– Нямам представа.
– Никаква?
– Не, откъде бих могъл да знам, по дяволите? Грижата ми беше да го разкарам оттук. Не съм се държал недружелюбно, хората имат право да изглеждат както си искат. Но отбелязах, че плаши клиентите ми.
– С какво точно?
– Говореше си сам, миришеше лошо и, изглежда, не беше с всичкия си.
– Чу ли какво казва?
– О, да, попита ме съвсем ясно на английски дали Форшел бил станал известен човек. Изненадах се и отвърнах, да, за бога, та той е министър на отбраната и богаташ.
– Значи е познавал Форшел отпреди да стане известен?
– Не знам. Но си спомням, че каза: „Problem, now he has problem?“. Каза го, все едно искаше да получи положителен отговор.
– А ти какво му каза?
– Че да, абсолютно, има големи проблеми. Правил е шашми с акциите си и е организирал преврати.
– Но това са само безпочвени слухове.
– Чувал съм го от много места.
– Какво стана с просяка? – попита Соня.
– Започна да крещи и да бръщолеви. Тогава го хванах за ръката и опитах да го изкарам навън. Но той беше силен. П осочи лицето си и извика: „Look at me. See what happened to me! And I took him. And I took him.“[22] Или нещо подобно. Изглеждаше отчаян и го оставих да поседи още известно време. След интервюто с Форшел пуснаха материал за шведското образование, пак с оная високопарна вещица.
– Коя високопарна вещица?
Соня Мудиг чувстваше нарастващо раздразнение.
– Онази Линдос. Как само си е вирнала носа. Обаче оня бездомник я зяпна, все едно е видял ангел, и почна да мърмори: „Very, very beautiful woman. Is she critical to Forsell also?“[23] Опитах да му обясня, че едното няма нищо общо с другото, но той май не ме разбра. Не беше на себе си и скоро след това си тръгна.
– Но се е върнал?
– Връщаше се всеки ден по едно и също време, точно преди да затворя. Стоеше пред витрината и гледаше вътре. И разпитваше хората за журналисти, с които можел да говори. Накрая толкова се ядосах, че се обадих в полицията, но не ми обърнаха внимание, разбира се.
– Значи не си научил името му или нещо друго за него?
– Каза, че се казва Сардар.
– Сардар?
– „Me Sardar“, така каза една вечер, когато опитвах да го изгоня.
– И това е нещо – отвърна Соня Мудиг, благодари и излезе.
Докато седеше в метрото на път към „Фридхемсплан“ и полицейския участък, тя потърси „Сардар“ в интернет. Това беше стара персийска дума за принцове и аристократи, или изобщо предводители на някаква група или племе. Думата се използваше в Близкия изток и Централна и Югоизточна Азия. Срещаха се още изписванията Сирдар, С ардаар и Сердар. Принц, помисли си Соня Мудиг. Принц в просешки дрехи. Това би било впечатляващо. Но животът никога не беше като в приказките.
Мина време, докато потеглят, и то не само защото от Лисбет Саландер нямаше и следа. Иван Галинов, старият агент на ГРУ, имаше друга работа, а Камила на всяка цена искаше той да е с тях. Галинов беше на шейсет и три, образован и с богат опит в разузнаването и инфилтрацията.
21
В Швеция тоталната отбрана е стратегия, която обхваща дейностите и съвместните операции на военните и гражданската отбрана в случай на война. – Б. пр.