Вечните бодигардове, с които все тя разговаряше. Йоханес се беше скрил в кабинета си на горния етаж. Вчера го чу да крещи по телефона, а тази сутрин дори не беше тренирал – закуси мълчаливо, след което отново изчезна нагоре по стълбите.
Нещо определено не беше наред, усещаше го. Навън духаше вятър. Ребека стоеше в кухнята и приготвяше салата от цвекло с фета и кедрови ядки. С коро щеше да стане време за обяд, но тя нямаше желание да се качи само за да му го каже.
Въпреки това отиде до кабинета му и влезе направо, макар да знаеше, че трябва да почука. Йоханес прибра нервно няколко листа и ако не беше реагирал така, тя изобщо нямаше да им обърне внимание, но вместо това се загледа и успя да види, че това е медицински картон от психиатрията, което ѝ се стори странно. Но може би просто правеха проверка на някой служител, така че тя опита да се усмихне, както обикновено.
– Какво има? – попита той.
– Обядът е готов.
– Не съм гладен.
Та ти винаги си гладен, искаше ѝ се да извика.
– Какво е станало? – пробва Ребека.
– Нищо.
– Стига, виждам, че има нещо.
Гневът напираше отвътре.
– Казах ти, нищо не е станало.
– Да не си болен? – попита тя.
– Какво искаш да кажеш?
– Виждам, че четеш медицински картони, нормално е да се чудя – изръмжа тя.
Това беше грешка, веднага го разбра. Йоханес я погледна с изтормозен поглед, който я изплаши до смърт. Тя смотолеви едно „извинявай“ и излезе. Краката едва я държаха.
Какво е станало? – мислеше си Ребека.
Доскоро бяхме толкова щастливи.
Лисбет знаеше, че Камила се намира в апартамент на „Страндвеген“ в Стокхолм. Знаеше също, че хакерът ѝ Юрий Богданов и старият гангстер и агент на ГРУ Иван Галинов са с нея. Разбираше, че трябва да действа, но не беше сигурна какво точно трябва да предприеме и макар да беше решила повече да не се занимава с това, продължи да проучва шерпа на Микаел. Може би това беше вид бягство, не знаеше. С помощта на програмата АйДжиВи набеляза шейсет и седем маркера в отличаващия се ДНК сегмент, прегледа ги един по един и накрая откри хаплогрупа, която се предаваше по бащина линия.
Казваше се DM174 и също беше изключително необичайна, което можеше да бъде както добре, така и зле, според зависи. Въведе групата в търсачката на „Уай-фул“ – московската компания за секвениране на ДНК, за която ѝ каза Паулина – и зачака. Търсенето отнемаше време и тя изнегодува на глас:
– Що за скапан сайт?
Не вярваше, че ще открие нещо, а и дори не разбираше с какво всъщност се е захванала. Трябваше да зареже всичко и да се съсредоточи върху Камила. Но ето че търсенето приключи, и тя подсвирна. Имаше 212 резултата, разпределени в 156 фамилии. Това бе по-добре, отколкото си беше представяла. Лисбет затвори очи и си удари два шамара, след което прегледа всичко и продължи да търси други необичайни варианти в сегмента. Имаше едно име, което всеки път се появяваше в резултатите. С труваше ѝ се, че е грешка, но съвпадението беше налице. Робърт Карсън от Денвър, Колорадо. В ярно, имаше леко азиатски черти, но като цяло си беше пълнокръвен американец. Беше маратонец и слаломист, геолог в градския университет, на четиресет и две, баща на три деца, политически активен демократ и отявлен противник на лобистката организация НРА[25], откакто най-големият му син присъствал на стрелба в училище в Сиатъл.
В свободното си време Робърт Карсън се занимаваше с генеалогия и преди две години си беше направил обширен анализ на Y хромозомата, при което се беше оказало, че в неговия EPAS1 има същата мутация като в този на просяка
„Имам суперген“, пишеше той в сайта rootsweb.ancestry.com, прикачвайки своя снимка, на която стоеше развълнуван до малка река в С калистите планини, облечен с гащеризон и шапка на хокейния отбор „Колорадо Аваланч“, и показваше бицепса си.
Разказваше, че дядо му, Дауа Дордже, живял в Южен Тибет, недалеч от Еверест, но избягал от страната през 1951 година по време на китайската окупация и заживял при роднини в долината Кумбу, близо до будисткия манастир „Тянгбоче“ в Непал. В интернет имаше снимка на дядото със сър Едмънд Хилари по време на откриването на болница в село Кунде. Дядото имаше шест деца, сред които Лобсанг Дордже, „луда глава, хубавец и, ако щете вярвайте, страшен фен на Ролинг Стоунс“, както го описваше Робърт.
Продължаваше така:
Никога не съм го срещал, но майка ми ми е разказвала, че той бил най-силният катерач в експедицията и определено най-красивият и харизматичният. (От друга страна, мама беше доста пристрастна по този въпрос, а това важи и за мен.)
25
От англ. NRA, National Rifle Association (Националната асоциация на стрелците). – Б. пр.