Звучеше развълнувано.
Чарли Нилсон седеше на пейка пред клиниката за рехабилитация „Прима Мария“, или Сушилнята, както се изрази той, и се мръщеше. Не обичаше да говори с полицията, а още по-малко приятелите му да виждат, че го прави. Но жената, която се казваше Мудиг или Старк[26], го плашеше и той не искаше неприятности.
– Хайде стига – каза Чарли. – Никога не бих продал фалшив алкохол.
– Не би, така ли? Значи пробваш всичко, което продаваш?
– Много смешно.
– Смешно? – каза Мудиг или Старк. – Изобщо не ми е до смях, да знаеш.
– С тига – пробва пак той. – Всеки може да му е дал отровена бутилка. Знаеш ли как наричат това място?
– Не, Чарли, не знам.
– Бермудският триъгълник. Хората обикалят между Сушилнята, Сюстемет и кръчмата ей там и просто изчезват.
– Какво искаш да кажеш?
– Че тук се случват всякакви гадости. Появяват се разни съмнителни индивиди и шиткат скапана дрога или фалшиви хапчета. Но ние, които въртим сериозен бизнес и стоим тук в дъжд и пек, не можем да си позволим такова нещо. На следващия ден пак сме тук, така че трябва да доставяме качествена стока, иначе край.
– Грам не ти вярвам – каза Мудиг или С тарк. – Убедена съм, че изобщо не сте толкова добросъвестни. И трябва да ти кажа, че положението ти никак не е розово. Виждаш ли униформените господа ей там?
Чарли ги виждаше. Беше ги забелязал от самото начало и усещаше как са се вторачили в него.
– Ще те арестуваме още сега, ако не ми разкажеш каквото знаеш. Каза, че мъжът ти е бил клиент – продължи Мудиг или С тарк.
– Купувал е от мен. Но беше зловещ, така че гледах да стоя настрана от него.
– Кое му е било зловещото?
– Очите. И имаше отрязани пръсти и шибано петно на лицето, мърмореше и бълнуваше нещо за луната. Повтаряше „лӞна, лӞна“.
– Кога е било това?
– Един път се появи откъм Крюкмакаргатан, залиташе, биеше се в гърдите и повтаряше, че луната била сама и го викала. Тя и някой си Мам Сабиб, или каквото там беше. Изплаших се, онзи беше пълно шизо. Дадох му каквото искаше, въпреки че нямаше пари. Изобщо не се изненадах, че се оказа агресивен.
– Бил е агресивен?
По дяволите, помисли си Чарли Нилсон. Беше обещал да не казва нищо. Но вече го беше казал, така че нямаше мърдане.
– Не към мен.
– А към кого?
– Хейки Йервинен.
– И кой е това?
– Един клиент, всъщност един от малкото ми клиенти, които притежават малко класа. Хейки се натъкнал на онзи на площад „Нора Банториет“ посред нощ. Или поне трябва да е бил той. Хейки каза, че бил дребен китаец без пръсти и с дебело яке. Разправял, че бил ходил горе сред облаците или нещо си. Хейки не му повярвал и онзи такъв му зашил, че му звъннали ушите. Бил силен като мечка, каза Хейки.
– Къде можем да открием този Хейки Йервинен?
– Той обикаля нагоре-надолу, така че е трудно да се каже.
Полицайката, която се казваше Мудиг или С тарк, си записа нещо и го притисна още малко. След това си тръгна, а Чарли Нилсон въздъхна облекчено. Знаеше си, че има нещо гнило в онзи китаец. Побърза да звънне на Хейки, преди полицията да се е добрала до него.
Микаел веднага долови, че гласът на Боб Карсън звучи променено, все едно е недоспал или настинал.
– При теб е нормално време на деня, нали? – попита американецът.
– Напълно.
– Не и тук. Имам чувството, че главата ми ще се пръсне. Нали помниш за роднината ми, който е бил на Еверест през две и осма година?
– Помня.
– И ти казах, че е мъртъв?
– Точно така.
– И наистина е бил. Или поне така се е смятало. Но май най-добре да започна отначало.
– Звучи разумно.
– Обадих се на чичо си в Кумбу. Той е нещо като местния информационен център. Прегледахме целия списък, който ми прати, и единственият близък, когото открихме, беше този, за когото ти казах. Мислех да се откажа, в крайна сметка беше мъртъв и нямаше как да се появи в Стокхолм и да умре отново. Но после научих, че тялото му така и не било намерено, затова проверих и се оказа, че възрастта съвпада, височината също.
– Как се казва?
– Нима Рита.
– Той е бил един от водачите, нали?
– Бил е сирдар, ръководител на групата шерпи, и е положил огромни усилия по време на онази експедиция.
– Знам, знам, спасил е Мадс Ларсен и Шарлот някоя си.
– Точно, погрижил се е катастрофата да не се разрасне. Но платил висока цена. Бъхтил се като роб на галера, но получил тежки измръзвания по лицето и гърдите. Трябвало да ампутират повечето от пръстите му.