Казваше се Кони Андершон и до неотдавна беше кандидат за влизане в „Свавелшьо“ и техен разносвач. Определено не заемеше висок ранг в клуба, което не беше и учудващо, тъй като задачата му си беше гадна – да виси и да чака човек, който вероятно изобщо няма да се появи. Въпреки това Лисбет знаеше, че Кони не е вчерашен. Беше висок близо два метра и участваше в събирания на дългове в ролята на tough guy[34]. Ето защо тя отмина с приведена глава, все едно не го е забелязала.
След малко се обърна и тръгна в обратната посока, като в същото време огледа обстановката на улицата. Видя две пияни момчета на двайсетина години и, малко по-нататък, една дама на около шейсет, която се разхождаше съвсем бавно, а това не беше добре. Лисбет нямаше време да я чака. Кони Андершон я забеляза, а позицията ѝ не беше добра, така че тя просто продължи спокойно напред.
Изведнъж направи рязък завой надясно, право към него. Той вдигна поглед и посегна към оръжието си, но не стигна по-далеч от това. Лисбет го изрита с коляно между краката и щом той се преви, го удари два пъти с глава. Кони се олюля и в този момент, естествено, се чуха виковете на дамата.
– Ей, какво правите?
Но на Лисбет ѝ се налагаше да я игнорира. Нямаше време да успокоява възрастни жени, а и беше почти сигурна, че дамата няма да посмее да се намеси. Можеше да звъни в полицията колкото си иска, те нямаше как да реагират навреме. Лисбет повали Кони Андершон на земята, след което го възседна светкавично, свали слънчевите си очила и извади пистолета от чантата си. Опря дулото в адамовата му ябълка, а той се опули ужасено към нея.
– Смятам да те убия – каза тя.
Кони смотолеви нещо и в крайна сметка не се оказа чак толкова корав. Лисбет продължи с най-призрачния си глас:
– Смятам да те убия. С мятам да убия теб и всички останали в клуба ти, ако дори се доближите до Микаел Блумквист. Искате мен, така че се занимавайте с мен и с никого другиго. Разбра ли ме?
– Разбрах – каза той.
– Или всъщност... кажи на Марко, че Микаел Блумквист няма значение. Така или иначе, ще се заема с вас и няма да спра, докато от „Свавелшьо“ не остане нищо освен изплашените ви жени и приятелки.
Кони Андершон не отговори, така че тя притисна дулото по-здраво във врата му.
– Е?
– Ще му предам – заекна Кони.
– Отлично. А ти...
– Да?
– Една жена ни гледа, така че няма да те обезоръжавам и да привличам още повече внимание. Просто ще те ударя по главата, но ако докоснеш оръжието си, ще те застрелям. Защото...
Тя го претърси набързо с лявата си ръка и извади телефона му от джоба на дънките. Беше нов айфон, с технология за разпознаване на лица.
– ...дори да умреш, посланието ми пак ще стигне до Марко.
Лисбет премести пистолета под брадичката му.
– Хайде, Кони, усмихни се малко.
– А?
Тя насочи камерата към него, отключи телефона и за нула време направи още две неща, които не бяха чак толкова високотехнологични. Удари му още една главичка и го снима. След това си сложи слънчевите очила и се отдалечи в посока „Слусен“ и „Гамла стан“, като в същото време преглеждаше телефонния указател на Кони Андершон. Няколко имена я изненадаха. Известен актьор, двама политици и ченге от отдел „Наркотици“, вероятно корумпирано. Но те не я интересуваха.
Търсеше единствено другите членове на „Свавелшьо“ и щом ги намери, им изпрати снимката, на която Кони гледаше ужасено и объркано към камерата. После, след като копира съдържанието на телефона, написа:
Момчето има да ви каже нещо.
След това хвърли айфона във водата.
Глава 24
27 АВГУСТ
Йоханес Форшел искаше да се затвори в себе си и да потърси убежище в сънищата и спомените. Но след като чу името на Нима Рита и сдържания гняв в гласа на съпругата си, съзнанието му се върна рязко към реалността.
– Как така се е появил в Швеция? Мислех, че е мъртъв?
– Кой е идвал тук? – попита той.
Усети раздразнението на Ребека от смяната на темата.
– Вече ти казах.
– Забравил съм.
– Момчетата, разбира се, и майка ти. Засега тя се грижи за тях.
– Те как приеха всичко?
– Какво да ти кажа, Йоханес? Какво да ти кажа?
– Съжалявам.
– Благодаря – отвърна тя и видимо опита да се стегне и отново да бъде добрата, силна Бека, но успя само донякъде.