Дали това също беше илюзорна връзка, също като с военния историк Матс Сабин? Възможно беше, разбира се. В крайна сметка Гранкин просто се беше снимал с човек, загинал при мистериозни обстоятелства. И все пак... можеше поне да провери дали онзи проклет Чарлс знае нещо. И зпрати му въпрос.
И кой е Гранкин всъщност?
Минаха десет минути, преди да получи отговор. В него пишеше:
Военен полицай от ГРУ. Подполковник. Водил е вътрешни разследвания.
Боже, помисли си Микаел. Божичко. Не че и за секунда приемаше това за чиста монета. Не и докато не знаеше с кого разговаря.
Кой си ти?
Отговорът дойде веднага:
Стар служител.
Ми6, ЦРУ?
Без коментар, както се казва.
А националност?
Американец, за жалост.
Откъде знаеш, че се ровя в историята?
Налага ми се да знам такива неща.
Защо би искал да говориш с пресата?
Старомоден съм.
Какво имаш предвид?
Смятам, че престъпленията трябва да бъдат наказвани.
Толкова ли е просто?
Може би си имам и лични причини. Но нима е от толкова голямо значение? С теб имаме общи интереси, Микаел.
Тогава ми дай нещо. За да знам, че не си губя времето.
Минаха пет минути. След това Микаел получи снимка на документ за самоличност не на друг, а на подполковник Виктор Алексиевич Гранкин, със символа на ГРУ от онова време, червената петлистна детелина на черен фон. Това изглеждаше като солидно доказателство, поне доколкото можеше да види Микаел.
Написа:
Гранкин и Форшел имали ли са други общи интереси освен Еверест?
Форшел беше там, за да вербува Гранкин. Но всичко се обърка.
По дяволите, измърмори Микаел на глас.
И искаш да ми разкажеш тази история?
Дискретно и със защита на източника.
Несъмнено.
Тогава вземи такси и ела тук още сега. Ще те чакам във фоайето. После дори и аз смятам да поспя.
Микаел отвърна:
Окей.
Дали не постъпваше непредпазливо? Не знаеше нищо за този човек. Но очевидно беше информиран, а Микаел се нуждаеше от възможно най-много факти преди срещата утре сутринта. Едва ли беше толкова рисковано да се разходи за една минута до хотел „Гранд“. Часът бе 01:58 и навън още се чуваха гласове. Градът беше буден. Доколкото си спомняше, нощем пред „Гранд“ винаги имаше таксита, а вероятно на входа имаше и охрана. Не, нямаше от какво да се страхува, така че се облече тихо и внимателно и излезе. Улиците бяха мокри от дъжда, но нощното небе се проясняваше и навън беше приятно.
Дворецът светеше от другата страна на залива, а малко по-нататък в „Кунгстредгорден“ още имаше живот и движение. Дори тук се мяркаха хора, което го зарадва. Млада двойка се разхождаше покрай кея, сервитьорка с къса черна коса събираше чаши от масите, а висок мъж с бял ленен костюм седеше на стол в другия край на бара и гледаше към водата. Обстановката без съмнение беше спокойна, отбеляза той и тръгна. Но не стигна далеч, преди да чуе нечий глас:
– Блумквист.
Обърна се и разбра, че го е заговорил мъжът с белия костюм – висок господин на около шейсет години, с прошарена коса, правилни черти и предпазлива усмивка, зад която като че дебнеше някакво остроумие, може би коментар за журналистиката или личността на Микаел. Но и така да беше, шегата не стигна до него.
Чу стъпки зад себе си, подскочи и усети как електричество пронизва тялото му. Строполи се и удари главата си в земята. Странното беше, че първата му реакция не беше страх или болка, а гняв. Изпита гняв не към нападателя, а към самия себе си. Как можеше да е толкова глупав, мамка му? Как беше възможно? Опита да се помръдне, но усети нов шок и мускулите му се свиха като при спазъм.
– Божичко, какво му е?
Това сигурно беше сервитьорката.
– Looks like an epileptic fit. I think we need to call an ambulance.[39]
Това прозвуча като мъжа с белия костюм. Гласът му беше спокоен и стъпките отминаха. Приближиха се други и Микаел чу шум от автомобил. После всичко се случи бързо. Сложиха го на носилка и го вкараха вътре. Затвори се врата и колата потегли. Микаел падна от носилката на пода и опита да изкрещи. Но беше толкова вцепенен, че се чу само стенание. Чак когато прекосиха Хамнгатан, изведнъж възвърна гласа си и успя да каже
39
Прилича на епилептичен припадък. Мисля, че трябва да извикаме линейка. (Англ.) – Б. пр.