Нима Рита се намираше на територия, която винаги бе вярвал, че е населявана от призраци и духове, затова не обръщаше внимание на виковете. Крещете, мислеше си той, продължавайте. Защо изобщо беше тук горе? Сам не можеше да повярва. Та нали я беше видял и се беше сбогувал? Нямаше надежда. От друга страна, знаеше, че е послушал другите, а не себе си. Беше изоставил човека, когото трябваше да пази, и може би за него вече нямаше значение дали ще умре или не. Важно беше единствено да покаже, че не се е отказал. Ако загинеше, поне щеше да го направи достойно.
Беше изтощен отвъд всякакви граници, страдаше от тежки измръзвания и едва виждаше. Чуваше само бурята и писъците, които идваха от снежната мъгла. Нито за миг не ги бе свързал с Мамсахиб и тъкмо щеше да спре да си почине, когато долови стъпки – скърцане в снега, което се приближаваше.
След това видя призрак, протегнал ръце напред, сякаш на всяка цена искаше подарък от света на живите, парченце хляб, малко утеха, може би молитва. Нима Рита посрещна призрака, който секунди по-късно падна в ръцете му с изненадваща тежест. С трополиха се в снега, претърколиха се и той си удари главата.
– Помогни ми, помогни ми, трябва да отида при дъщеря си – каза призракът и тогава той разбра.
Не веднага, мина известно време, докато объркването му се разсее, но накрая прозрението дойде и лъч щастие прободе изтормозеното му тяло. Това беше тя. Наистина беше тя, което можеше да означава единствено, че богинята на планината му желае доброто, въпреки всичко. Явно бе видяла как се бори и колко му е тежко. Нима повярва, че ще сполучи, затова събра последните си сили, хвана Мамсахиб през кръста, изправи я на крака и двамата тръгнаха надолу. Тя продължаваше да крещи, а той все повече губеше връзка с реалността.
Лицето му беше странно сковано и почерняло. Той като че се намираше в друг свят, но все пак... държеше я и се бореше. Личеше си по дишането му, че полага зверски усилия. Клара се молеше на Господ да се прибере при дъщеря си и през цялото време си обещаваше, че няма да се предаде. Че никога, никога повече няма да падне на колене, нито сега, нито после. Ще се получи, мислеше си тя.
С всяка измината крачка си го втълпяваше все повече: Преживея ли това, ще се справя и с всичко останало. Малко след това забелязаха два силуета по-надолу по склона и тя се обнадежди още повече:
Вече съм в безопасност.
Най-накрая съм спасена.
Глава 29
28 АВГУСТ
Катрин се събуди в осем и половина сутринта в двойното леглото в хотел „ Людмар“ и протегна ръка, за да придърпа Микаел към себе си. Но той не беше там и тя се провикна:
– Бломстерквист?
Беше измислила лигавото галено име[40] вчера вечерта, след като той не чу и дума от това, което му говореше. „Имаш камбанки в ушите, Бломстерквист“, каза тя, а той все пак я чу и се засмя. Но като цяло беше безнадеждно затворен в себе си. От друга страна, това не беше толкова чудно. Щеше да проведе ексклузивно интервю с министъра на отбраната, а около срещата имаше доста потайности. Микаел получаваше криптирани указания по нейния телефон. Единственият начин да размени няколко думи с него беше като говори за интервюто. Тогава Микаел не се държеше толкова невъзможно. По едно време опита даже да я вербува за „Милениум“. Малко след това тя успя да разкопчае копчетата на ризата му, и не само, и да го съблазни. П осле, изглежда, беше заспала.
– Бломстерквист – викна отново. – Микаел?
Нямаше го и тя провери колко е часът. Беше по-късно, отколкото си мислеше. Той сигурно бе тръгнал отдавна. Интервюто може би вече беше започнало. Изненада се, че не се е събудила по-рано, но понякога спеше необичайно дълбоко, а и навън беше тихо, чуваха се само няколко коли. Тя остана в леглото, но по някое време телефонът ѝ звънна.
– Катрин – каза тя, щом вдигна.
– Казвам се Ребека Форшел – каза гласът в слушалката.
– О, здравей.
– Започваме да се притесняваме.
– Микаел не е ли там?
– Закъснява с трийсет минути, а мобилният му телефон е изключен.
– Това е странно – каза тя.
Беше странно, и още как. Не че вече бе опознала Микаел толкова добре, но той все пак не би закъснял с половин час за толкова важно интервю.