— Кой е Енцо Басалино? — попита Бет.
— Един голям мошеник. Живее в някаква грамадна резиденция в Маями. Казват, че се е оттеглил от бизнеса, но повярвайте ми, той контролира всичко. Думите да я премахнат излязоха от неговата уста — не от някакъв си пистолет.
Кас не отвърна нищо. Интуицията й подсказа, че момичето говореше истината.
— Сега трябва да се махам оттук. — Лола стана и тръгна с бързи крачки към вратата.
— Почакай малко — каза бързо Кас. — Ако това, което казваш е истина, нека кажем на полицията да се заеме със случая.
Лола се засмя сурово:
— Ченгетата ли? Да не се бъзикате с мене? Половината от тях са в джоба на Басалино. Всеки, към който се протегне. Ако го искате, трябва сами да го хванете.
— Не разбирам — рече Бет.
— Да-а, добре, помислете си добре. Можете да го направите. И двете сте умни. Имате връзки. — Лола потръпна: и тя имаше какво да прави. — Аз ще се захвана с оня тип, който стреля. Да-а, аз наистина ще се погрижа за оня гад. Викат му Чарли Мейлър. Запомнете името му и гледайте какво ще напишат вестниците — ще прочетете за него. — Спря до вратата. Изглеждаше окаяно. — Просто не забравяйте кой е истинският убиец. Енцо Басалино. Обожавах Маргарит Лоурънс Браун и искам да съм сигурна, че ще спипате това копеле Басалино.
— Не можеш ли да почакаш още малко? — помоли я Кас. Искаше да се обади на Дъки или Рио, на някого, който ще разбере цялата тази история по-добре от нея и Бет.
Лола поклати глава:
— Трябва да изчезвам. Казах ви достатъчно.
Навън вече се беше стъмнило. Лола се насочи към „Таймс Скуеър“19. Не трябваше да прилага хитрост или да натрупва някакъв актив, просто знаеше, че е постъпила съвсем правилно.
Спря се във фоайето на едно кино, огледа се и се насочи към първия мъж, който влизаше сам.
Той беше на средна възраст и имаше тежка гърлена кашлица. Двамата се спазариха и бързо тръгнаха към близкия хотел, където живееше той. Той настоя да влезе пръв, сам, а тя влезе след няколко минути.
Стаята му беше малка, тясна, леглото беше разхвърляно. Лола започна да се съблича. Мъжът й каза да остави ботушите си. Той не си свали нищо, просто сне ципа на панталоните си, те паднаха и той ги изрита.
Започнаха секса. Лола втренчи поглед в тавана, без да вижда нищо. Чувстваше се спокойна и облекчена, знаеше много добре какво възнамеряваше да направи.
Той свърши бързо. Лола взе парите и излезе. Тръгна си бавно към дома.
Чарли спеше в спалнята. Тя влезе в кухнята, надникна в хладилника, извади кутия кока-кола, отвори я и пи направо от нея. Студената газирана напитка подразни гърлото й. После протегна ръка отгоре на хладилника и започна да опипва към задната му част, където знаеше, че Чарли държи револвера си. Напипа оръжието, взе го и го провери внимателно. Беше заредено.
Постави заглушителя. Животът с Чарли я беше научил на много неща за оръжието.
Отиде до вратата на спалнята, отвори я и го извика по име.
Чарли се събуди бавно. Надигна се, седна в леглото, потривайки очи, и първото нещо, което видя, беше Лола с пистолет, насочен към него.
— Какво, майната му… — започна той и скочи от леглото.
Тя стреля. Улучи го в крака. Изстрелът беше задоволително тих.
Лицето му придоби гримаса на кипяща ярост, смесена с пълна изненада.
— Ах ти, тъпа путко! — изкрещя той.
Тя се прицели в чатала му и го улучи точно където искаше.
Той изкрещя от агонизираща болка.
Тя не се поколеба. Заби следващия куршум в гърдите му, той се строполи тежко на пода и накрая притихна.
Тя постави пистолета до него и излезе от апартамента. Взе асансьора и се изкачи на четиридесет и седмия етаж. Тръгна по пожарната стълба и излезе на покрива.