— Какво има, Дъки? Не мислиш ли, че проститутките заслужават спасение? — беше попитала Маргарит.
— По дяволите, мила… ако наистина ги разкараш от улиците, още преди да можеш да си кажеш малкото име те пак ще се върнат там.
— Циничен си.
— Циничен… майната му, реалист съм. Откажи се, бейби, това е игра на загуба.
— Точно това всеки ми казва за теб.
— Тъй ли?
— Абсолютно.
— Тогава защо си с мен?
— Защото погледнах зад външния образ и видях човек, с когото мога да свържа живота си. Човек, който е понесъл своите тежки удари на съдбата.
Маргарит го разбираше по-добре от всеки друг. Беше отделила доста време и настойчиво се беше опитвала да разбере защо е имал толкова проблеми в миналото, и когато той й разказа всичко за себе си, тя остана с него въпреки всичко. И не беше просто сексът, което ги задържаше. Сексът беше нещо странично, това, което наистина беше най-съществено, не беше толкова физическото действие — получи се повече от интересен сблъсък и безвъзвратно обвързване на две противоположни и много силни личности.
— Направи ми услуга, бейби. Забрави за това спасяване на проститутките. Повярвай ми, много е опасно — й беше казал той.
Тя просто му се беше усмихнала с онази топла, секси, Маргарит-усмивка, и не бе обърнала никакво внимание на неговия съвет. Той не разбра как се случи, но внезапно се озова в центъра на събитията. Точно в самия шибан център. Дължеше пари — не много по неговите стандарти — две по сто хиляди. Не беше голяма работа — щеше да ги събере с един свой албум или за няколкоседмичен ангажимент в някое супер заведение на Лас Вегас. Но все пак ги дължеше и както стояха нещата, ги нямаше на ръка да се разплати. Наскоро трябваше да плати гигантска сума на своята втора бивша жена, а другите му разходи бяха големи и неотложни. Дъки К. Уилямс живееше, както един истински дук21 би пожелал да живее.
И така, той дължеше парите на няколко големи момчета от Вегас. Естествено, те знаеха, че той си заслужава да е длъжник. На много звезди заплатите дори не стигаха до джобовете им — нямаше нищо необичайно. Момчетата бяха уверени, че един ден ще се изплати.
Не беше тайна, когато започна да ходи с Маргарит Лоурънс Браун. По свой собствен начин тя беше известна като него. Вестниците и списанията започнаха да коментират тяхната връзка, като че ли бяха два сочни първокласни котлета, а не човешки същества с мисли и чувства.
Отначало беше трудно, но изглежда Маргарит не се притесняваше и щом това беше така, кой беше той, че да се оплаква?
После тя се захвана със силното си увлечение да спасява проститутките. Не й стигаше, че всяка обикновена домакиня из Америка беше готова да тръгне след нея на революция. Не. Тя искаше проститутките. А когато Маргарит искаше нещо, тя беше сигурна, че ще го получи.
Кампанията й беше бавна и умна. Но отначало хората се засмяха. Да спасява проститутките! Заради какво?
Дъки също се отнесе скептично. Не можеше да се въздържи да я обожава, но дори и през ум не му беше минавало, че тя може да е толкова силна.
Но тя си беше такава, силна. И изведнъж хората престанаха да се смеят и изведнъж на Дъки започнаха да се обаждат от време навреме по телефона и изведнъж ето го — озова се точно в шибания център.
— Спри действията на приятелката си и ще забравим за твоя дълг — така започваха обажданията. И колкото по-опасни и тежки ставаха, толкова по-настойчиво Дъки се опитваше, наистина се опитваше да убеди Маргарит да спре.
Както обикновено, тя не искаше да знае. Маргарит вършеше нещата, както тя си знаеше.
Накрая той успя да изплати своя дълг от двеста хиляди, само и само да ги отхвърли от гърба си. Наложи се да заеме парите от един свой бивш приятел, един наркобос, казващ се Боско Сам.
И незабавно обажданията спряха.
Седмица по-късно Маргарит беше убита.
Дъки искаше отмъщение. Искаше го толкова, колкото го искаха Рио и Кас и двете сестри, за които не беше знаел нищо, докато дойде смъртта на Маргарит.
Планът им нямаше да свърши работа, мислеше си той. Планът им беше да сграбчат тримата сина на Енцо Басалино за ташаците сексуално и психически, да унищожат техния живот и извършвайки това, да превърнат възрастния човек в развалина.
Дрън-дрън.
Нямаха никакъв шанс.
Въпреки всичко, Дъки реши да ги остави да си разиграят играта, докато той се подготви да пусне своя план в действие.