Никой не можеше да им се противопостави. Мъжете бяха едри, силни и изпълнени с праведната сила, че вършат добро като филантропи.
— Ако беше моя дъщеря — беше изсъскал един от тях в ухото на Бет докато се изпразваше в нея, — щях така да ти напердаша задника, че цяла седмица нямаше да можеш да вървиш.
Преди да си тръгнат отрязаха косите на момчетата, накълцвайки ги грубо с ръждиви кухненски ножици. На Макс бяха необходими седемнайсет шева на скалпа.
Това грубо насилие беше станало преди две години, но въпреки това Бет продължаваше да не спи добре, продължаваше да чувства отвращение, когато се срещнеше с човек като Франк.
— Хммм. — Той я погледна отвисоко. — Доста сте млада, а?
— Двайсетгодишна съм — отвърна тя. — Работила съм с деца през последните три години. Прочетохте ли моята препоръка?
Той беше изненадан да види такова младо и хубаво момиче. Беше прекалено добре да е истина, след като агенциите бяха изпратили разни смотани некадърнички при него. Децата му щяха много да харесат тази — тя изглеждаше толкова чиста и приятна.
Франк нямаше за какво да се захване.
— Слушайте какво, щом искате работата, тя е ваша. Ще имате собствена стая, прилична храна и две свободни нощи на седмица. Окей?
Тя кимна в знак на съгласие. Толкова ли лесно се оказваше всичко, както се получаваше сега?
— Мога ли да видя децата? — попита тя.
— Разбира се. Хей, Анна Мария. — Той избута напред мургавата си жена, която изглеждаше свенлива, с подпухнало лице и голям корем. — Заведи… ъъ… как ви е името, да попитам пак?
— Бет.
— Да-а, да-а. Бет, запознайте се с мис Басалино, моята съпруга. Тя не говори много английски, може би вие ще я научите и нея. Тя ще ви отведе да видите хлапетата и ще ви разведе наоколо. Ако има някакви проблеми, веднага идвайте при мен. Само запомнете, аз съм делови човек, така че гледайте да няма много проблеми. Разбрахте ли? Кога може да започнете?
Сърцето й продължаваше да бие неудържимо.
— Утре — рече тя, едва прикривайки вълнението си.
— Добро момиче. Анна Мария всеки момент ще роди. Малко от помощ тук е точно това, от което се нуждаем.
Побутна Анна Мария към нея, погледна още веднъж Бет отвисоко и излезе.
10.
Анджело Басалино беше изпратен в Лондон след инцидента. Това беше само временен ход, дискретен начин да се отърват от него, докато фамилията Кампаро се успокои. Джина Кампаро щеше скоро да се омъжва и след церемонията — вероятно само след няколко месеца — целият случай щеше да бъде забравен и Анджело можеше да бъде върнат невредим у дома.
Енцо беше до известна степен доволен от целия случай. Анджело беше негов истински син — момче, което надяваше всичко срещнато по пътя си на чудесния си, изящно стърчащ Басалино пенис.
Но ситуацията беше станала много деликатна и ако Анджело не беше син на Енцо, можеше да се намери застинал във вечно жилище в някой бетонен блок на дъното на Ийст Ривър35. Да чукаш момиче беше едно, но да го правиш на партито на нейния годеж, и то на място, където нейният брат и нейният годеник могат да те открият — съвсем друго. И то когато момичето е дъщеря на силен съперник — макар и приятелски настроен.
И така, Анджело беше отправен в Лондон. Там все пак имаше хазартен бизнес, за който той можеше да се погрижи, и без да полага много усилия Енцо уреди всичко.
Анджело не беше толкова близък до бизнес очакванията на Енцо. Момчето нямаше тази стръв или амбиция на Басалино. У него нямаше твърдо ядро или упоритост, на които да се опре, когато работи с хора.
Енцо стигна до заключението, че Анджело е едва на двайсет и четири — дете, което има много време да помъдрее. Но той също се помнеше на двайсет и четири — тогава беше ветеран с шест успешни удара, дясна ръка на Крейзи Марко и човек с голямо бъдеще пред себе си.
В Ню Йорк Анджело беше работил за Франк.
— Той е един дребен мързелив смотаняк — постоянно се оплакваше Франк. — Изпратиш го в някое заведение да вземе парите, които трябва да пуснат, и после трябва да изпращаш друг подир него, щото той вече е забърсал някоя. Само ебането му е в главата.