Енцо се опита да го изпрати до брега да работи за Ник, но се получи още по-лошо. Анджело се увлече по една сексапилна изгряваща звезда и свърши с напердашен задник от нейния „продуцент“.
— По-добре си стягай багажа и изчезвай в Лондон — беше го предупредил Енцо. — Един Басалино трябва да предизвиква респект. Чукай наред каквото ти падне, но запомни — най-важното нещо е работата и парите. Там има солидни възможности да се издигнеш и един ден искам да те видя ти да поемеш всичко в ръце след нас. Като за начало започни да работиш с организацията „Стивъсто“ — те ще ти покажат много неща.
Анджело беше вдигнал рамене. Той нямаше никакво желание да прави пари. Докато имаше предостатъчните семейни пари, защо да не си размахва инструмента и да натрупва още бройки? Нямаше никакъв смисъл да се напряга. Щеше да остави Франк и Ник да поддържат нивото на респекта към фамилията Басалино. На тях това им харесваше, а на него — не.
Но той не спори с баща си. Никой не спореше с Енцо. Веднъж Анджело беше изразил желание да не се включва в семейния „бизнес“. Искаше му се да стане актьор или може би музикант. Такива бяха амбициите му на шестнайсет години. Когато Енцо разбра за тях, го наби с кожен каиш и го заключи в неговата стая за една седмица. Анджело никога не спомена повече за своите желания.
Лондон беше прекрасен град, както Анджело скоро откри. Беше пълен с момичета и дружелюбни хора. Човек спокойно можеше да обикаля из улиците, без да се страхува, че ще бъде набит или обран.
За него беше уреден апартамент. Той се настани в него и започна да работи за организацията „Стивъсто“. Беше лесно като фасул — всичко, което трябваше да прави, беше да държи под око няколко казина и да започне да разбира как стоят нещата с този бизнес.
Анджело беше щастлив. Можеше да си има различно момиче всяка седмица щом му се приискаше, а той наистина искаше точно това. Трябваше да прави секс всеки ден. Това му беше като навик — като пиене на сутрешно кафе или като правене на лицеви опори — навик, с който се харесваше, че се отличава.
Анджело не беше висок и мускулест като братята си. Беше по-слаб, почти кльощав. И лицето му беше по-ъгловато, с високи скули. Обичаше косата му да е дълга и буйна — едно незначително ексцентрично увлечение — и понякога си пускаше мустаци и брада като четина в стил Че36.
— Изглеждаш като шибано комунистче! — все му крещеше Енцо. — Исусе! Защо не вземеш да отрежеш тая коса и да си купиш някакви свестни дрехи, може би костюм. Изглеждаш като лайно. Защо не можеш да приличаш на твоите братя?
Майната им на моите братя, мислеше си Анджело. Той поддържаше своя външен вид, точно както си искаше. Това навярно беше единственият начин да се изплюе в очите на своя баща, без да му причини прекалена вреда.
Целият контингент представители на английската преса се бяха събрали на летище „Хийтроу“37 да посрещнат Рио Джава. Репутацията й винаги я предшестваше.
Тя слезе от самолета, облечена във вносен розов гащеризон, носейки дълго палто от леопардова кожа, преметнато на рамо.
— Здравейте, момчета — поздрави тя армията от фотографи. — Какво искате от мен да направя?
Какво ли не искаха да направи тя. Рио Джава беше винаги чудесна за снимка на корицата.
Името й беше от години в заглавията. Наркоманка на осемнайсет години, пристрастена към хероина, Рио беше открита в рехабилитационен център от нашумелия авангарден създател на филми Били Експрес, който в момента снимаше филм за наркотиците, наречен „Включи/Изключи“. Неговата натрапчива камера следеше всяко нейно движение, докато траеше лечението и процедурите й. Той не пропусна нищо и в резултат тя внезапно се превърна в звезда. Не измина много време и тя влезе в живота му за постоянно, роди му дете (събитие, което той филмира с обич най-подробно и донякъде потресаващо) и играеше главните роли във всички негови по-нататъшни продукции. Били Експрес имаше голям успех и беше много, много богат. По-порнографските му филми му бяха донесли цяло състояние.
Рио живееше с Били и неговия антураж в елегантна къща от кафяв камък в Ню Йорк заедно с неговата майка. Това беше съвсем приятно, но майка му — бивше момиче на Зегфелд38 — вървеше в комплект със сина си.
Рио почувства, че дължи все повече на Били. Той именно я направи знаменитост и тя обичаше извънредно много своята слава. Тя нямаше никакви възражения, че е с Били и неговите приятели по време на техните наркотични сеанси.
36
Ернесто Гевара де ла Серна (1928–1967), известен с прозвището си Че Гевара, изтъкнат деец на кубинската революция и сподвижник на Ф. Кастро, воювал по-късно в Ангола и Боливия (където загива) на страната на местните партизани. Че Гевара е един от идолите тогава на левичарската младеж, хипитата и др., символ на самоотвержена борба и себеотрицание. — Бел.прев.
38
Флоренц Зегфелд (1867–1932) — американски театрален менажер, известен с екстравагантните си ревюта; адаптирал в САЩ стила на парижкия „Фоли Берже“. — Бел.прев.