Този сблъсък на двете решителни желания доведе до дълго проточила се битка из съдебните зали, която Рио накрая спечели. Взе децата при себе си въпреки публичните оскърбления, с които Били постоянно се нахвърляше срещу нея. Били беше вбесен.
Скамейката на свидетелите беше пълна с хора на Били, които ставаха последователно и свидетелстваха каква лоша майка била тя — всичките му така наречени приятели, цялото му обкръжение и майка му.
Единственият свидетел от нейна страна беше Маргарит Лоурънс Браун, която я защити достойно и накрая тя получи своите деца.
Получи се пикантен съдебен процес. Вестниците и клюките се стопиха от удоволствие да отразяват всяка минута от него.
След всичко това Рио беше залята от филмови сценарии. Всеки имаше план, за който тя щеше да е чудесна.
Скоро пак започна работа и повече не обърна поглед назад.
Сега се намираше в Лондон и беше тук с една-единствена цел.
Анджело Басалино и отмъщението.
Щеше да го унищожи точно както тя си знаеше.
11.
Въпреки че бяха стари приятели, Боско Сам си искаше парите обратно, и то с лихва, а Дъки К. Уилямс просто ги нямаше.
Дъки се мотаеше из Ню Йорк; все още живееше в апартамента, който бе споделял с Маргарит, и продължаваше да мисли за нейното убийство.
— Хайде, човече, трябва да се върнеш към работата си — умоляваше го ежедневно неговият мениджър.
— Отмени всичко — му каза Дъки. — Ще поседя така още известно време, докато ми се оправи главата. — Убийството на Маргарит беше оставило дълбока празнота в живота му. Не можеше да се примири с нейната смърт.
Отмени всичките си професионални контакти, едно турне в Европа и серия от записи за нов албум.
Няколко рекламни агенти го заплашиха с даване под съд.
Дъки не искаше да знае.
— Майната им — беше единствения му коментар. Вече не правеше никакви пари, а хонорарите, идващи от продажбите на грамофонни плочи, отиваха право в джоба на първата му бивша жена и двете „бивши деца“. Наричаше ги бивши деца, тъй като съпругата му — червенокосата кучка — беше успяла да получи разпореждане на съда, което му забраняваше да се вижда с тях.
Боско Сам нямаше намерение да се отказва.
— Искам си парите — казваше той ден след ден с все по-заплашителен тон. — Ако беше някой друг, а не ти, Дъки…
Двамата бяха учили в едно училище, което бяха завършили много трудно, и се познаваха отдавна.
— Хайде да се срещнем — предложи Дъки, премисляйки бързо. — Навярно ще можем да се споразумеем.
— Да-а, да го направим. — Последва злокобна пауза. — Докато още си жив.
Срещнаха се в зоологическата градина. Боско Сам винаги мислеше за своята сигурност: всичките му важни срещи се провеждаха на обществени места.
— Може да се нахвърлят върху мен за автографи — оплака се Дъки. Но беше суха и прохладна октомврийска утрин и зоологическата градина в Сентръл Парк беше почти безлюдна.
Едва ли можеха да се нарекат неподозрителна двойка — Дъки, с неговото непромокаемо палто от норка, дълго до прасците, с подплата и колан, ботуши и огромни слънчеви очила и Боско Сам, мъж с палто от камилска вълна, тежък триста паунда40, с проблеми при всяко свое движение и поза.
— Шибан парк — рече Боско Сам. — Но май става за сериозни сделки. Да видим сега твойто предложение.
— Ето така ще стане всичко — рече Дъки, когато застанаха пред клетката на маймуните. — Из улиците се носи слух, че ти и бандата Краун се готвите да се прегърнете и затанцувате заедно. Да заиграете мило под звуците на соул музика и да изпързаляте Франк Басалино да скубе само дребните риби. Прекрасно. Хич няма да се изпотите от напрежение. Но как ще ти се стори, ако ти кажа, че аз бих се заел със скубането? Ама истинско скубане. И то на Франк, братята му, Енцо. Целия чувал с лайна Басалино.
— Ти? — каза Боско Сам и започна да се смее.
— Исусе! Звучиш като слонска пръдня!
Боско сам започна да се тресе от още по-силен смях.
— Слушай, човече — продължи Дъки. — Не снасям лайна по главата ти, чуваш ли какво? Говоря ти сериозно. Двестата бона — ще останеш без тях. Но ръцете ти ще са чисти. Няма да ти заври отвътре да ти тропат по твоята врата. Никой няма да знае за малкото ни споразумение, освен ти и аз. Е, трогнах ли те, братле?
— Да-а — отвърна Боско Сам замислено. — Да-а…