— Какво казваш, миличък? — попита го красиво чернокожо момиче, легнало до него. Беше на около двайсет и пет, с къдрава, кестенява коса и кафяви очи с формата на бадеми.
— Нищо — отвърна Лерой. — Нищо, което да те интересува.
— Всичко за теб ме интересува — прошепна тя, надигна се, притисна се до гърба му и започна да го гали по косата.
Той неспокойно се опита да се отърси от нея. Колко хубаво беше, помисли си, да намери момиче, което да държи ръцете си далеч от него.
Лерой беше на двайсет и две. Висок шест фута, донякъде слаб, но извънредно силен. Имаше правилни черти и беше много симпатичен — това беше наследил от майка си, която беше шведка. Кожата му беше тъмнокафява — наследена от неговия баща, който беше от Ямайка.
Винаги се обличаше безупречно. Костюми, жилетки, копринени ризи. Дори чорапите и шортите му бяха от най-чиста коприна.
Лерой обичаше черното като цвят на дрехите, жените, колите и мебелите.
От майка си беше наследил и вкус към скъпите неща. Тя също така го беше убедила да избягва белите хора в живота си.
— Какво ще кажеш да отидем на едно кино довечера? — попита момичето. — Можем да отидем на някоя късна прожекция. Утре не съм на работа, така че…
— Не ми се ходи, Мелъни — рече той. — Имам работа по-късно.
— Какво работиш? — попита любопитно Мелъни. Познаваше го от три седмици, спеше с него от две, но все още не знаеше нищо за него, освен че имаше хубав апартамент и много пари и беше интересен за компания.
— Казах ти да не си навираш носа — каза Лерой с категоричен тон. — Върша… неща… които няма да са ти интересни: сделки, различен бизнес.
— О-о! — каза тя и, като че ли останала доволна от отговора, замълча. После попита: — По кое време ще излизаш?
— По-късно.
— Аз мога да остана, да поддържам леглото топло. Няма да ставам рано, така че ако искаш, мога да остана цялата нощ. А?
— Да-а… но някой друг път.
Мелъни стисна устни и между тях се образува продълговата линия. Тя беше много красива и не беше свикнала да й отказват.
— Имаш друго момиче — обвини го тя. — Това е. Излизаш да се видиш с някоя друга.
Той въздъхна. Всичките бяха едни и същи. Всичките искаха да те притежават. Защо не можеше да си намери жена, която да се държи естествено? Уж винаги ги избираше внимателно. Никакви проститутки, курви или наркоманки. Излизаше с чернокожи модели, актриси, певици. Мелъни, например, беше момичето от корицата на „Космополитън“46, а момичето, с което бе излизал преди нея се бе класирала на второ място в конкурса „Мис Чернокожа Америка“.
— Не се разкисвай — изсъска той, когато тя се разплака със сълзи. — Няма да ти свърши работа. Красивите ти очи целите ще се зачервят и ще станеш сополива. А така хич не ми харесваш.
— Тогава поне да остана ли? — попита тя през сълзи.
Лерой поклати отрицателно глава:
— Казах ти. Нали? Имам работа за вършене.
15.
Рио привличаше ексцентричните наркомански запалянковци край себе си, както разгонена кучка привлича кучетата. Те се насъбираха около нея на развълнувани групи, облечени във вносни дрехи, шумни, често пъти неморални и раздразнителни в своя унес.
На Рио не й беше неприятно. Тя можеше да се събере и погоди с всеки, стига да имаше топло, великодушно общуване. Търсеше доброто навсякъде и ако не го намереше, продължаваше да търси.
Единствено я затрудняваха нормалните хора. Като Лари Болдинг, например. Намираше ги за пълни със задръжки, натрапчиви мисли, безчестие и глупости. В тяхната компания ставаше лукава и се чувстваше схванато.
Рио никога не беше идвала в Лондон, но и тук имаше приятели, които чакаха пристигането й с нетърпение. Тук беше Пийчиз — славният, знаменит рус модел, който някога беше мъж. И Пери Хернандо — певец, хомосексуалист от Мексико, който кръстосваше от време на време Лондон да търси нови таланти за своето удоволствие. Рио познаваше двамата от времето, когато живееше с Били Експрес.
Те дойдоха на гости в наетия от нея апартамент, придружени от тълпа запалянковци. Донесоха шампанско, което пиха с такова удоволствие, с каквото пушиха някаква невероятна трева, осигурена от една дама на средна възраст от Америка, облечена с черна рокля с голямо деколте. После излязоха, качиха се на чакащите ги коли и наети таксита и отведоха Рио с ликуващи викове и триумфиращи изражения на лицата в „Трамп“ — единственото заведение, където можеше да се отиде в Лондон, според думите на Пийчиз и Хернандо.
46
„Космополитън“ — популярно международно списание, излизащо в много страници и голям тираж, съдържащо реклами, мода, светски клюки и др. — Бел.прев.