Наистина беше заведение, където Рио искаше да бъде. „Трамп“, както тя разбра, беше клуб, където Анджело Басалино често се появяваше нощем със своята поредна седмична дама.
След известно наблюдение опозна повечето от неговите навици и предпочитания. Сега той чукаше някаква второстепенна актриса, която беше омъжена жена с четири деца и богат съпруг, и жена крупие на блекджек47 в едно от казината, където той работеше.
Анджело Басалино харесваше жените. Жените във всяка форма, размер или цвят. Не беше особняк.
Рио нямаше никакъв подготвен план за действие. Беше уверена, че каквото и да поиска да направи, беше възможно. Познаваше хората и знаеше, че има възможността да проникне в тяхното съзнание, да ги опознае бързо, щом поиска. Ако трябваше да се вземе решение какво трябва да бъде направено, за да бъде унищожен Анджело, щеше да бъде сторено лесно.
Искаше й се да се справи и с тримата синове на Енцо — Франк, Ник и Анджело. Така си беше намислила. Не беше казала на никого. Щеше да си го свърши сама, без ничия помощ. Какво разбираха Лара и Бет от психическа победа над някого, превръщането му в развалина, намирането на пролука, проникването в него и после натискането, натискането, докато той се предаде?
Разбираха глупости! Знаеха само как да вкарат някой тип в кревата и това беше всичко. Не бяха като Маргарит — тя щеше да го свърши както трябва. Маргарит беше способна на всичко.
Рио си спомни първата им среща. Беше зима и беше толкова студено, че първата й мисъл беше да подпали целия жилищен блок, в който живееше. Нечовешка мисъл, но по това време беше отчаяна и готова да се самоубие по всякакъв начин.
Ама че луд начин щеше да бъде! Един огромен, славен пламък. Но после се сети за всичките други хора, които живееха в блока. А и каква полза щеше да има да пише бележка за сбогом на Лари Болдинг, щом тя щеше да изгори в пламъците? Искаше той да страда. Замисълът й беше да унищожи него и неговата воняща политическа кариера.
Беше гримирала лицето си много внимателно. Беше се получил екстравагантен образ от екзотични цветове. После си беше облякла дълга червена рокля от „Холстън“48. В края на краищата, беше суперзвезда и определено нямаше намерение да изглежда като нищожество.
Чувстваше се приповдигнато. Беше се дрогирала малко с ЛСД49, за да се подкрепи за последното си пътуване в живота. И в три часа сутринта беше готова за път. Първо, усили стереото, по което звучеше някаква невероятна музика. После взе бръснарското ножче от самобръсначката на Лари. Той не харесваше електрическите самобръсначки.
Натисна и дръпна ножчето от вътрешната страна на дясната си китка, където се образува дълбока линия. После на лявата китка. Не усети болка. Внезапното бликване на кръв й се стори красиво — цветът съответстваше на роклята.
Започна да се смее. Така добре не се беше чувствала от месеци. Никакви натрапчиви мисли, никакви проблеми и притеснения, нищо.
Продължаваше да се смее, когато припадна. Кръвта бликаше, пулсирайки от срязаните вени по чисто белия килим.
Всичко пред очите й беше като неясна мъгла. Привидя й се лицето на Маргарит — беше съвсем близо и изглеждаше разтревожено. Усети, че някой я носеше. Чу гласове — приглушени и далечни.
И след това се пробуди. Колко ли дена бяха изминали? Два? Три? Маргарит Лоурънс Браун седеше до масата и пишеше. Дългата й черна коса беше хваната отзад на опашка. Лицето й имаше решителни черти. Носеше слънчеви очила.
Рио не можеше да се помръдне. Намираше се в някакво странно легло, в странна стая и ръцете й бяха превързани до лактите.
— Хей — успя да произнесе тя, което накара Маргарит да вдигне поглед към нея. Погледът й беше открит, прям. Нямаше никакъв грим и лицето й не беше красиво. Но беше лице, излъчващо толкова топлота и толкова привлекателна сила, че Рио незабавно се почувства привлечена към нея. Беше странно чувство, защото, по дяволите, мислеше си тя, въобще не искаше да е на този свят.
Маргарит се усмихна леко и стана. Висока, с малки гърди, облечена в широка тениска и дънки „Левис.“
— Знаех, че ще удържите — рече тя със сериозен тон. — За момент не изглеждаше така, но въпреки това вътрешно чувствах, че ще оцелеете. Казвам се Маргарит. Живея в съседния апартамент и бях просто изхвърлена от леглото от музиката ви. Тъй като обикновено сте тиха, дойдох у вас да видя какво става. Щяхте да излезете на ужасна снимка във вестниците — червената рокля, червената кръв и белия килим. Щеше да е почти жалко да ви спасят. Само си помислете — не биваше да правите такова тъпо нещо, заради някакъв си смотаняк. — Маргарит поклати глава, изпълнена с неверие. — Лари Болдинг е един задник. Мила моя, аз дори не го познавам, но съм тук да ви кажа, че е загубеняк. А ние не убиваме себе си, повтарям — не убиваме себе си заради някакви загубеняци.
49
ЛСД (LSD) — диетиламид на лизергиновата киселина — наркотик, предизвикващ халюцинации. — Бел.прев.