— Защо? — На Ник не му харесваше да се отдалечава от Брега. Не харесваше слънчевият му тен да отслабва дори за ден.
— За препоръчване е — рече Енцо. — Ще си поговорим там.
— Исусе — промърмори Ник.
— Какво става с теб? — изгърмя Енцо. — Не можеш ли да напуснеш старата трътка за два дена? Какво толкова има тя? Да не би да има пряка линия до ташаците ти?
— Щом е необходимо, ще бъда там — каза Ник, предавайки се без борба. Навярно едно пътуване до Ню Йорк нямаше да му дойде зле. Можеше да бъде идеалната възможност да опита да се събере насаме с Лара и то така, че Ейприл да не разбере нищо.
— Окей, окей, ще си поговорим — рече Енцо и затвори.
Ник беше глупаво момче. Всеки мъж ставаше тъпак, когато позволеше една жена да му завърже топките за себе си. Енцо винаги се беше гордял, че винаги постъпваше умно с женския пол. Парчето си беше парче и наоколо беше пълно с такива. „Използвай ги, преди те да са те използвали“ — беше неговото мото. Веднъж да ти виснат на врата и да започнат само да искат, знай, че е време да се отървеш от тях.
Мери Ан Огъст влезе с фръцкаща се походка в кабинета му. Облечена в неизменния си бански костюм, с бухнала руса коса, тя се приближи и спря до бюрото му. Чоплеше лака от ноктите си, когато той я прекъсна с рязкото:
— Да-а? Какво има?
— Дойде Алио — каза тя с монотонен, напевен глас. — Отвън е до басейна. Иска сандвич, а готвачът го няма. Какво да направя?
— Ами направи му сандвич — каза Енцо раздразнен, обаждайки се да отложи разговора с Анджело за след малко.
— Какъв? — попита тя с безличен тон.
— Откъде, по дяволите, да знам. Питай него. — Мери Ан беше започнала да му писва. Понякога само големите цици не бяха достатъчни.
— Има сирене, мисля — каза тя неопределено. — И кисели краставички. Мислиш ли, че ще му харесат краставичките?
— Какъв съм аз? — избухна Енцо — Да не съм главен готвач? Разкарай се оттука, тъпа жено. Трябва да разговарям по телефона.
Мери Ан излезе бързо. Знаеше кога трябва да се махне.
Щеше да е много добре, помисли си Енцо, ако Роуз не се беше побъркала и заключила от всички. Една съпруга в стар стил си беше незаменима. Една жена, която знаеше своето място в живота и го спазваше. Щеше да е много по-удобно да прибере метресите си в отделни апартаменти в града, да ги посещава само когато има нужда и изтърпява глупавото им дърдорене само ако се налага.
Но щеше да се чувства много самотен без никого. Изпитваше нужда да споделя леглото си. Понякога имаше кошмари — сънуваше сънища, от които се събуждаше разтреперан и чувстваше студенина около сърцето. Тогава търсеше допир с човек. Отчаяно искаше да почувства сигурността на допира на друго тяло до неговото.
Енцо се притесняваше за здравето си. Ако сърцето му изневереше и нямаше никой наблизо? Беше претърпял един инфаркт преди три години. Лекарите го бяха успокоили, че сега е много добре — по-добре от преди.
Но въпреки това… Та какво разбираха лекарите? Не вярваше на нито един от тях.
Нямаше да е зле, реши той, да замени Мери Ан в Ню Йорк с някоя друга. Времето й почти беше изтекло.
Звънна в Лондон, но дълго време не можа да открие Анджело и се ядоса. Синът му не беше нито в казиното, нито у дома си. Момчето беше излязло някъде да чука, помисли си Енцо и изсумтя. После се усмихна, защото се почувства горд баща. На възрастта на Анджело и той беше същият.
Ах… На възрастта на Анджело беше хванал света за ташаците. Сухият режим50, Чикаго; беше съвсем друго време — свят, изпълнен с луди преживявания и трепетни вълнения. Тогава името Басалино се беше наредило до Капоне, Легс, Даймънд, О’Баньон. Енцо въздъхна от удоволствие, когато си спомни младите години с Алио до него. Сега всичко беше толкова различно — всичко беше скрито под наметало от законност.
Престъплението ставаше тъпо и скучно.
Енцо се изсмя тихо на себе си, излезе и се насочи към басейна, продължавайки да се смее. Чудеше се дали Алио ще си спомни времето, когато се опитваха да подкупят главния готвач на любимия им италиански ресторант. Искаха той да сложи арсеник в супата на техния главен съперник. Готвачът беше отказал и после избягал от града, поради което до днес Енцо продължаваше да чувства липсата на невероятните фрикадели на този страхливец.
17.
Срещнаха се в самолета като конспиратори. Ник старателно и предпазливо провери местата в първа класа, да не би да има негови или на Ейприл приятели. Едва след като свърши тази работа и установи, че навсякъде е чисто, той благоволи да седне до Лара.
50
Сухият режим в САЩ 1920–1933 г., когато Чикаго е един от основните градове, в които действат гангстерите, осигуряващи нелегален алкохол. — Бел.прев.