— Мадам! — Поаро размаха напоеното с кръв късче към възрастната дама, която седеше непосредствено пред седалката, на която го намерихме. — Можете ли да ни кажете как това парче от комбинезон се е озовало тук?
Жената се отдръпна нервно.
— Сигурна съм, че не знам нищо за това, и бих предпочела неприятни неща като кръв или скъсано бельо да не бъдат завирани в носа ми, благодаря много.
— Трябва да кажете на Еркюл Поаро, мадам — колко хора идваха в тази част на автобуса откак спряхме? Ще ми е необходимо да ги опишете…
— Нямате никакво право да се разпореждате с мен, надуто дребно човече! Не познавам никакъв Еркюл… каквото там изрекохте.
— Hercule Poirot. Това съм аз, мадам. Моля ви, кажете ми незабавно — беше ли нападнат някакъв човек? Станахте ли свидетелка, откак спряхме, на някакъв акт на насилие или на нещо от този род, което би могло да причини проливане на кръв?
— Със сигурност не съм.
В този момент вече всички в автобуса взеха да роптаят заради суматохата, която Поаро предизвика. Това внезапно ме накара да осъзная, че когато се качихме в автобуса и двамата в паника, всички насядали пътници изглеждаха напълно спокойни — все едно нищо необичайно не се е случило в наше отсъствие.
— Mesdames el messieurs! — привлече вниманието на присъстващите Поаро и после им зададе същите въпроси: дали са видели нещо? Някой бил ли е нападнат или ранен по някакъв начин? Откъде се е появило това парченце напоен с кръв плат?
Един по един, всички ни казаха едно и също — че не са видели нищо притеснително или заслужаващо внимание. Няколко души се бяха разхождали напред-назад по пътеката в различни моменти, за да се поразтъпчат, без да излизат навън в ужасния вятър, но не е имало никакво насилие — поне не и такова, което да са забелязали. Всички потвърдиха, че младата дама, предизвикала глупавата суматоха с настояването да смени мястото си, със сигурност не се е връщала в автобуса, откак слезе от него.
Поне това беше някакво успокоение — по всяка вероятност Джоан Блайт е невредима. Тъкмо се готвех да предложа да огледаме навън — в случай че нападението е било там, когато Поаро ме сграбчи за китката и прошепна яростно:
— Кечпул!
— Какво има?
— Виж! — с ръката, която не стискаше моята, той направи жест, в смисъл на целия автобус. — Поаро беше невероятен глупак! Не виждате ли? Тогава погледнете отново! Обърнете внимание на това, което липсва, което не е тук, че да го видите!
— Как мога…?
— Elle aussi est disparue — notre tueuse20. Беше зад нас, подканяше ни да бързаме, а сега не е тук. Разбира се! — Поаро изпъшка тихо, когато се отпусна в мястото на задната седалка.
— Да не би току-що да каза…? Думата „tueuse“ не означаваше ли „убиец“?
— Убиец, принадлежащ на женския пол! Oui.
— Значи съм разбрал правилно. Каза, че нашият убиец също е изчезнал. Кого имаше предвид. О, да не би да…?
Чак тогава ме осени, че изглежда говори за Диамантения глас, която вече не беше с нас. Къде изчезна?
— Не схващаш какво се случи, Кечпул? Изиграха ни! Вечно ще проклинам собствената си глупост!
— Защо я нарече убиец? — попитах го. — Тя ли искаше да убие Джоан Блайт? Как?
Поаро ме погледна изумен, вдигна ръка, за да ме спре.
— Лаеш под грешното дърво, както често правиш, Кечпул Не, тя не е планирала да убие мис Блайт. Планирала е да убие друг и после е задействала плана си.
Онемях за момент. Това ли имаше предвид Поаро под „загадка Номер три“?
Останалите пътници започнаха да се качват и автобусът се изпълни с глъчка от високи гласове, но аз въпреки това снижих глас и прошепнах възможно най-тихо:
— Искаш да ми кажеш, че жената, която едва не ми издра очите за това, че погледнах към книгата й, е извършила убийство? Кого е убила? И как разбра за престъплението й?
— Тя ми разказа.
— Тя ти го е разказала?
Поаро кимна.
— Не знам името на жертвата й. Когато започна да ми го разказва, първо си помислих, че не може да е вярно. Кой човек, умишлено отнел живота на друг, ще описва престъплението си с такива подробности не пред друг, а пред Еркюл Поаро, който е известен с това, че изправя убийците пред правосъдието? Това беше моят аргумент, но сега, виж какво стана! Тя изчезна! Не знам нито името й, нито къде да я намеря. Където и да е, сега тя ми се надсмива, Кечпул, тя ме надхитри.
20
Elle aussi est disparue — notre tueuse. — Тя също си отиде — нашата убийца (фр.)— Б.пр.