Усетих, че се замайвам, после умът ми отказа да работи. Твърде многото плодови пити бяха влошили дедуктивните ми способности, но все пак стигнах до края — всичко, до което тези линии водеха, беше, че Дейзи Девънпорт, според самата нея, е убила брат си, крадеца Франк, и се е съгласила да сключи брак с неговия съучастник, облагодетелствал се от престъплението му.
Защо Дейзи би убила единия от хората, замесени в кражбата, и би се съгласила да се омъжи за другия? Освен ако мотивът й за убийството на Франк няма нещо общо с откраднатите пари? Но също толкова вероятно е, напомних си, тя да не е убила Франк, а да лъже, че го е направила.
— А, значи не знаехте, че Оливър Прауд е приятелят, заради когото Франк Девънпорт е откраднал парите? — учуди се Кейплинг.
— Non. Сега разбирам, че Ричард Девънпорт ни е казал много малко. Не ни каза, че Хелън Актън е била сгодена за брат му по време на смъртта на Франк — Поаро поклати глава. — Въпреки че кани Еркюл Поаро в дома си и го моли спешно за помощ, мосю Ричард не вярва, че тази помощ ще е все още необходима. Сигурен е, че никой няма да бъде обесен за убийството на брат му сега, когато има две признания, всяко противоречащо на другото. Alors30, и не смята за свое задължение да ми даде тази допълнителна информация. Твърди, че не му е известна причина защо някой изобщо би искал да убие Франк. И все пак някой наистина го е убил!
— Реакцията на Хоум Офис до момента предполага, че Ричард Девънпорт може да е прав в преценката си — казах на Кейплинг. — Екзекуцията на Хелън Актън е отложена… и ако тя и Дейзи Девънпорт продължават да се кълнат в своите версии за станалото, присъдата ще бъде изобщо анулирана… — обърнах се към Поаро. — Да видим, да си представим, че и двете искат Франк мъртъв и разработват целия този план предварително, като знаят, че ако и двете признаят, ще е невъзможно подозрението да падне категорично върху една от тях.
— О, Кечпул, моля те, помисли малко, преди да излагаш безсмислени теории. Човек ще си помисли, че си влязъл в полицията едва днес и все още не си минал основната подготовка. Забрави ли, че Дейзи Девънпорт положи значителни усилия да скрие името и идентичността си, когато се срещнахме за първи път, — а също и целта на пътуването си? Никога не е искала признанието й да стигне до полицията или до Хоум Офис навреме, за да спаси живота на Хелън Актън.
Вътре в себе си помислих — „Ами ако Дейзи е по-умна, отколкото мислим?“
— Какъв мъж би поискал ръката на убийцата на брат си? — попитах Маркъс Кейплинг.
— Мъж, който вярва, че тя е невинна — дойде отговорът му.
Обърнах се към Поаро.
— Сидни Девънпорт несъмнено вярва, че Хелън Актън е виновна, а Ричард е чисто и просто ужасен от баща си. Свива се от страх винаги когато Сидни отвори уста, подскача при всяка негова прищявка…
— Каква е мисълта ти, mon ami?
— Трябва ли да повярваме, че Сидни няма възражения за годежа на Ричард с Хелън Актън? Или че Ричард е готов да му се противопостави единствено по този въпрос, докато всъщност му се подчинява по всички други?
— В настоящия момент ние не знаем достатъчно за членовете на семейство Девънпорт и отношенията помежду им — отвърна Поаро. — Прекалено рано е за такива предположения.
— А знаете ли за бащата на Оливър Прауд? — запита Кейплинг. — Ото, така се казваше.
— Мадмоазел Дейзи го спомена, но не по име. Той имаше роля в историята, която тя ми разказа.
— Франк Девънпорт открадна всичките тези пари не само заради Оливър Прауд — продължи Кейплинг. — Открадна ги и заради бащата на Оливър, Ото, който беше стар и болен. Двамата, баща и син, загубиха всичките си пари, когато се случи онзи проблем с фондовата борса. Франк искаше да помогне и на двамата. Когато Ото Прауд почина, той отново беше заможен човек — благодарение на Франк Девънпорт. Той и Оливър инвестираха откраднатите пари и попаднаха на злато. Ото изживя последните си дни в охолство. Преди да почине, знаеше, че Оливър няма да има парични тревоги до края на живота си. Е, не и докато не взе няколко доста неразумни решения — Кейплинг внезапно размаха пръст и каза със съжаление, — което винаги е възможно, щом са намесени пари.