Приготвих се за това, което предстоеше да ни бъде описано. Очаквах да има толкова малко смисъл, колкото всичко останало, което се изсипа върху нас откак застанахме на „Бъкингам Пелъс Роуд“ в очакване да се качим на онзи адски оранжево-син автобус.
— О, да, мосю Поаро, виждате ли, запознали са се часове преди Франк да умре.
— Mon ami, да не искате да кажете…?
— Да — потвърди Кейплинг, — Ричард Девънпорт и Хелън Актън са се видели за първи път в деня на убийството на Франк Девънпорт.
Поаро стана от стола, отиде до прозореца и се загледа в редицата от малки къщи срещу дома на Кейплинг. Мина известно време, преди да проговори. От него се носеше тихо мърморене, накъсвано тук-там от приглушени възклицания. Наблюдавах тила на необичайната му яйцевидна глава и почти си представях как става все по-голяма пред очите ми, докато най-съвършеният ум на тази земя се изпълва от нови мисли, дедукции и въпроси.
— Казахте ли на Хелън Актън, че не вярвате на историята й? Когато тя ви каза, че познава Ричард Девънпорт едва от един ден…
— Много по-малко — поправи го Кейплинг, — ставаше дума за часове. За малка част от един цял ден.
— И все пак е твърдяла, че е била мотивирана да убие заради него?
— Не точно заради него, мосю Поаро. Каза само, че го обича и… е направила, каквото е направила на Франк, за да е свободна да сключи брак с Ричард.
Изсумтях презрително.
— Защо просто не е развалила годежа си с Франк Девънпорт, ако Ричард е бил този, когото е обичала? Не е необходимо да го убива само по тази причина. Хелън Актън е лъжкиня и това е всичко. Може да е убила Франк, но ако го е направила, било е по друга причина.
— Всичко, което мога да ви кажа, е, това, което тя ми каза, инспекторе — отвърна Кейплинг. — Това, което не спираше да ми повтаря всеки път, когато говорехме: „Направих го, защото вече не обичах Франк. Обичам Ричард. Той е мъжът, когото искам“. Тези думи, едни и същи, отново и отново. След като научих от другите истината за времето на запознанството й с Ричард Девънпорт, говорих отново с нея и… ами, изтъкнах, че двамата с Ричард са се видели едва в онзи ден — в деня, когато Франк е умрял.
— И какво отговори тя на това? — попита Поаро.
— Не го отрече. Но и не го потвърди. Получих същия отговор и от Ричард Девънпорт, когато го попитах.
— За това кога са се видели за първи път?
Кейплинг кимна.
— Нито един от двамата не ми отговори дали за първи път са се зърнали в онзи ден, или не. Всичко, което мога да ви кажа, е, че всички останали се кълняха, че е така.
— Ще се върнем към детайлите от онзи ден след минутка — каза Поаро. — Инспекторе, Хелън Актън твърдеше ли — и изобщо твърдяла ли е, — че се е влюбила в мосю Ричард от пръв поглед?
Маркъс Кейплинг се усмихна.
— Обичал съм? Твърдях, че е така,
Но, Господи, отде тогаз да зная,
че е възможна хубост като тая?31
— „Ромео и Жулиета“ — отбелязах по инерция. Изучавахме я в училище и уроците бяха останали у мен — преследвайки романтичните си пориви, без да мислиш какво позволява обществото, има голяма вероятност да изпаднеш в неловко положение.
— Не, Хелън никога не е говорила за любов от пръв поглед пред мен — отговори Кейплинг на въпроса на Поаро, — нито пред някой друг, доколкото знам. Ако трябва да направя догадка… е, бих казал, че двамата с Ричард са се познавали преди Франк да умре, но по някаква причина не са искали да го признаят.
— Колко време след смъртта на Франк мадмоазел Хелън се сгоди за брат му? — запита Поаро.
— Две седмици. Ричард я посети два пъти в затвора, настоя за това веднага щом чу, че е обявила любовта си към него като причина за всичко. Всъщност… — Кейплинг спря.
— Какво? — поинтересува се Поаро.
— Спомних си нещо: бях там, когато уведомиха Ричард за… изложената от Хелън причина за престъплението, което беше извършила. Никога не съм виждал човек да изглежда по-поразен или ужасен.
— Ужасен?
— Ами, да — кимна Кейплинг. — Представете си как ще се почувствате, когато откриете, че причината брат ви да е мъртъв, сте самият вие. Аз бих се почувствал ужасно виновен, ако бях в положението на Ричард.
— А бихте ли пожелали, бихте ли се съгласили да се ожените за убийцата на брат ви две седмици по-късно? — попитах го аз.
— Приятелят ми Кечпул е всеизвестен с това, че никога не е съгласен да се ожени — обърна се Поаро към Кейплинг. — Докарал е майка си до отчаяние.