— О, трябва да се ожените, инспекторе! — Кейплинг погледна към останалите плодови пити на масата пред себе си и се усмихна — Вие също, мосю Поаро. Като женен мъж, аз съм първият, който ще ви го препоръча.
— Значи Ричард Девънпорт е бил ужасен, че е обичан от жената, убила брат му — замислено каза Поаро. — И все пак, скоро след това той слага пръстен на пръста на същата жена…
— Пръстен на пръста й — повтори като ехо Кейплинг. — Странно е, че го казахте, мосю Поаро.
— Кое е странно? — попита Поаро.
— По времето, когато Хелън беше арестувана, тя носеше пръстена, даден й от Франк: с един-единствен централен рубин. Беше поразително красив.
— Рубин? — погледнах към Поаро. — Инспекторе, вие току-що описахте годежния пръстен на Дейзи Девънпорт. Помните ли, Поаро? Тя го носеше, докато пътувахме с автобуса.
Поаро кимна.
— Точно това се опитвам да ви кажа — каза Кейплинг. — Когато за първи път срещнах Дейзи Девънпорт, тя се беше сгодила за Оливър Прауд и носеше пръстена, който той й беше дал: изумруд с диаманти около него. В същото време Хелън Актън носеше пръстена на Франк — един-единствен рубин. Но след като Ричард я посети за първи път в затвора „Холоуей“, Хелън помоли надзирателите да извадят рубинения пръстен от вещите й и да го изпратят на Ричард в „Кингфишър Хил“. Само няколко дни по-късно, когато посетих семейство Девънпорт, пръстенът с изумруда и диамантите на Дейзи вече не беше на пръста й. Вместо него, там беше рубинът, даден от Франк на Хелън!
— И все пак мадмоазел Дейзи остава сгодена за Оливър Прауд — отбеляза Поаро. — Това е крайно необичайно. C’est merveilleuse.32 — Той плесна с ръце.
— Кое му е чудесното? — попитах. — Изобщо не мисля, че е чудесно. Честно, Поаро, не разбирам защо се безпокоиш за това.
— Така ли? — в очите му отново проблесна онова яркозелено пламъче. — Доставя ми огромно удоволствие да се безпокоя. Кечпул.
— Но вие никога няма да разберете смисъла на всичко това! Невъзможно е, това е загадка без отговор. Хелън Актън лъже и Дейзи Девънпорт лъже. Ричард Девънпорт ни казва толкова малко, че всъщност може и да ни е излъгал — и вероятно го е направил. А сега и тази работа с пръстените и хората, дето решават да се женят, след като едва се познават — да не говорим, че единият е осъден на смърт, което по принцип прави брака невъзможен! А що се отнася до Джоан Блайт… — Тук изсумтях отвратен.
— Аха! Чудех се кога ще я споменете — каза Поаро. Усмихна се на Кейплинг, все едно беше шега, разбираема само за тях двамата. — Винаги се връщаш на нея, n’est-ce pas? Вярваш, че тя е свързана с нашите други загадки.
— Всичко, което знам, е, че тя започна всичко. Тя сложи началото на тоталната липса на смисъл. И всичко, което започна да се случва след това — всичко, което видяхме и чухме оттогава насетне, Поаро, без изключение — всичко имаше дори още по-малко смисъл!
— И тази липса на смисъл те вбесява — меко каза Поаро. — Je comprends bien33. Но си в грешка, приятелю, в доста отношения. По-късно ще ти обясня защо и ще се почувстваш много по-добре.
Поаро се обърна към Кейплинг.
— Инспекторе, да поговорим за неоспоримите факти във връзка със смъртта на Франк Девънпорт. Започнете от началото, моля, и ми разкажете какво е известно.
— Много добре — отвърна Кейплинг. — Ще започна със сутринта на убийството. Вероятно знаете датата — беше 6 декември миналата година. Преди това Франк вече е пратен е изгнание от семейството си заради кражба — това ви е известно. Бил прогонен без надежда за прошка. Така, когато майка му Лилиан е диагностицирана с болест, която докторът й съобщил, че е нелечима, когато разбрала, че й остава съвсем малко време, изглежда, двамата със Сидни Девънпорт са смекчили позицията си и решили, че е време Франк да се върне. По онова време работел като директор на училище в Линкълншир. Двамата с Оливър Прауд вложили останалите пари, които изобщо не би трябвало да имат — тоест, печалбите от откраднатите пари, които инвестирали, — в откриване на няколко училища. — Знаехте ли това?
— Не — казах, но веднага бях поправен от Поаро, който обясни на Кейплинг, че да, Дейзи Девънпорт му е споменала за това в автобуса и че той на свой ред ми го е казал. Трябва да съм забравил тази подробност…
— Много успешни били тези училища — продължи Кейплинг, — когато Франк умрял, били продадени на филантропа Джошуа Блантайър за добра сума.