— Повдигате важен въпрос — отбеляза Поаро. — Кой би се облагодетелствал финансово от смъртта на Франк Девънпорт?
— Сидни и Лилиан Девънпорт — като следващи най-близки роднини.
— А вие направихте ли проучване на финансовото положение на Сидни и Лилиан Девънпорт? — попитах, сещайки се за хора в Скотланд Ярд, които изобщо не биха си губили времето с подобни неща, след като Хелън Актън си е признала с такава готовност.
— О, разбира се, че направих — гордо каза Кейплинг. — И нямам нищо против да ви кажа, че беше крайно изненадващо. Всички Девънпорт, млади и стари, имат толкова много пари, че човек може да вземе три четвърти от богатствата им и те дори да не забележат. Е… може и да забележат — поправи се той. — Сигурен съм, че зорко следят сметките си след това, което Франк направи. Но мисълта ми е, че пак ще бъдат изключително богати. Никой член на семейство Девънпорт няма парични притеснения, които биха го накарали да убие някого, това е напълно сигурно.
— Моля ви, върнете се на последната година, на 6 декември — каза Поаро. — Започнете от началото.
— Франк пристигнал в „Малкото ключе“ заедно с годеницата си Хелън Актън някъде към десет сутринта — продължи Кейплинг. — Когато по-късно говорих с тях, Сидни и Лилиан Девънпорт ми казаха, че са изпитвали известно безпокойство за срещата — тоест, завръщането на прогонения син в семейния дом. Били разменили писма и говорили по телефона, но, както съм сигурен, че можете да си представите, перспективата отново да видят Франк от кръв и плът, им се струвала изключително важна. След като възстановили писмената връзка с него. Франк им съобщил новината, че е сгоден за жена, която не познават. Нещо повече, предложил да я доведе със себе си. Да доведе една непозната в дома им? Лилиан държеше да ми каже, че нямала нищо против младата дама — не и преди ужасния ден, искам да кажа, — но и тя, и Сидни биха предпочели Франк да пристигне сам за първото посещение след периода на отчуждаване.
— Казали ли са го на Франк? — запита Поаро.
— Не — отвърна Кейплинг, — увериха ме, че са осигурили на Хелън най-топло посрещане и запазили предпочитанията за себе си.
— Не са искали да застрашат rapprochement34.
— Естествено, мосю Поаро. Но позволете ми да ви кажа кого са накарали да се почувства нежелан в онзи ден: всички останали. В онзи момент на семейство Девънпорт са гостували няколко техни добри приятели — Годфри и Върна Лавиолет, с които сте се запознали, разбира се. И на тях, и на останалите от семейство Девънпорт било казано, че Сидни и Лилиан имат нужда да бъдат оставени насаме с Франк и Хелън, когато двамата пристигнат, а аз имам впечатлението, че никой не желае да спори със Сидни Девънпорт, когато той си науми нещо — затова всички до един били изхвърлени от къщата.
— Изхвърлени? — повтори Поаро с неутрален глас.
— Точно така. Отишли в къщата на съсед, макар да не бил особено близък съсед. Къщата се намира в другия край на имението „Кингфишър Хил“, „Кингфишър Вю“, това е името й. Дейзи Девънпорт ми се оплака, че им отнело цял ден да идат до там и да се върнат.
— „Кингфишър Вю“? — погледнах Поаро. — Това не беше, ли името на „Малкото ключе“, когато къщата е принадлежала на Лавиолет, преди Девънпорт да го смени?
— Non. „Малкото ключе“ първоначално се е наричала „Кингфишър Рест“.
— О, да, прав сте. Защо мислите, че всеки в имението се смята за задължен да дава имена на нещата, които притежава, като Кингфишър това, Кингфишър онова? „Кингфишър Рест“, „Кингфишър Вю“, автобусна компания „Кингфишър“. Идва ми малко в повече. Семейство Девънпорт трябва да са единствените живеещи тук с някакво въображение.
— Mon ami, само преди минута се оплакваше, че всички те са лъжци с прекалено живо въображение! Продължете, моля, инспектор Кейплинг.
— Сидни и Лилиан се сдобрили с Франк и се запознали с Хелън. Всичко вървяло добре според това, което разбрах. Единственият друг човек в къщата по това време била Уинифред Лорд, прислужница. Семейство Лавиолет, Ричард и Дейзи Девънпорт били в „Кингфишър Вю“, а Уинифред — Уини, както мисля, че я наричали обикновено — щяла да иде да ги доведе обратно, щом Сидни й даде разрешение. Направила го приблизително в два следобед — преди това, в два без четвърт, Оливър Прауд се върнал от Лондон, отивайки направо в „Кингфишър Вю“, както бил инструктиран. После всички продължили да чакат там — Ричард, Дейзи, Оливър и двамата Лавиолет — докато най-накрая били повикани.