Хелън се съвзе и продължи:
— Франк би се възпротивил, но аз вярвам, че Сидни и Лилиан Девънпорт са самото зло, мосю Поаро. Държат Дейзи и Ричард в подчинение чрез заплахи. Никой от тях двамата не искаше да скъса връзките с Франк, но се подчиниха на родителите си безпрекословно. Не искаха да станат жертва на две чудовища, които не биха се спрели пред нищо, а Сидни и Лилиан Девънпорт са точно това — чудовища.
— И поради това, вие сте очаквали първото посещение в „Кингфишър Хил“ да е трудно? — попита Поаро. — Франк е искал да се сдобри с тези чудовища, а вие сте искали това rapprochement35 да може да бъде избегнато?
— Да, така е. Може да ви се сторя студена, защото съм искала да лиша Франк от семейството, което е обичал, но аз просто не можех да разбера как би могъл да прости начина, по който се отнесоха с него. По мое мнение, подобни неща не би следвало да бъдат пренебрегвани. Дори поведението на Дейзи и Ричард… В онзи момент, а това не беше толкова отдавна, смятах, че страхливост от този вид е непростима. Струваше ми се като сляпо подчинение на тиранията. — По лицето й премина някаква сянка, като че ли унес. — Странно, как човек може да е ужасно смел в една ситуация и пълен страхливец в друга, нали? Във всеки случай, това беше семейството на Франк, затова се съобразих, доколкото ми беше възможно, с неговите желания, въпреки че според мен щяхме да сме по-добре, ако си бяхме останали само двамата. — Тя въздъхна. — Ако не бяхме отишли в „Кингфишър Хил“ онзи ден, Франк все още щеше да е жив. Иска ми се да беше скъсал проклетото им писмо!
— Писмо ли? — възкликнах аз.
— Да, онова, с което го канеха да се върне. Всичко в писмото беше отвратително. Сидни и Лилиан не се извиняваха и не се разкайваха за жестокото си отношение към Франк. Не казваха нито че го обичат, нито че им е липсвал, само че е извършил непростимо предателство към семейството и има късмет, че му се дава този втори шанс. Писмото пределно ясно казваше, че всичко станало в миналото не трябва да бъде споменавано повече. Условието Франк да бъде допуснат обратно в семейното лоно, беше, че не му е позволено да споменава проблеми от миналото, защото ситуацията и без това е достатъчно разстройваща. Думите „Прощаваме ти“ не присъстваха никъде. Вместо това казваха на Франк как трябвало да се радва, че болестта е отслабила моралните им стандарти до степен сега да толерират непростимото. Казах му — „Как се осмеляват да пишат такива неща и да очакват, че ще се върнеш тичешком при тях?“
— И какво ви отговори той? — попита Поаро.
— Каза ми, че не разбирам, увери ме, че те наистина го обичат и са му простили, но просто са прекалено горди да признаят, че са направили грешка и че съжаляват. Франк винаги е виждал доброто у всеки. Боя се, че това е дарба, която аз не притежавам. Казах му, че трябва да иде сам в „Кингфишър Хил“, но той беше решен да ме представи на семейството си. „Искам всички хора, които обичам, да се обичат помежду си“, така ми каза, но най-много от всичко искаше да се запозная с Дейзи. Не можах да намеря сили в сърцето си да му откажа. И се надявах, че като срещна родителите му лице в лице, ще мога да намеря някаква топлинка или доброта в тях. Същевременно се опасявах, че може да омекна към тях… Нямах желание да ги съдя по-сдържано, след като се отнесоха така с Франк. Ето защо не очаквах с нетърпение първото си посещение в „Малкото ключе“.
На вратата се почука силно и тримата подскочихме на местата си. Надзирател, когото преди не бяхме виждали, влезе в стаята и каза:
— Мосю Еркюл Поаро?
— Да, това съм аз.
— Бихте ли ме последвали, сър? Получихме спешно съобщение за вас — сниши гласа си, — от Хоум Офис.
— Хоум Офис? — Поаро се изправи на крака. — Кечпул, моля те, продължи да изясняваш с мис Актън точния ред на събитията в деня на смъртта на Франк Девънпорт — каза той, като последва надзирателя на път към вратата. — Кой къде е бил, по кое време и за колко време? Ще се върна!
Не исках да изглеждам като човек, сляпо подчиняващ се на заповеди, след като току-що чух как Хелън Актън осъжда това качество, затова щом останахме сами, започнах с различен въпрос:
— Чия идея беше вие двамата с Ричард Девънпорт да се сгодите?
Тя има благоприличието да се засрами.
— Негова. Казах ви, той го предложи.
— Кога?
— Когато стана известно, че съм посочила любовта си към него като причина да убия Франк. Очевидно е стигнало до ушите му, което е нормално, предполагам. Дойде да ме види.