— Върна Лавиолет е била особено мила с вас? — Впечатлението ми от тази жена бе, че е всичко, но не и добра.
— Да, Върна беше на моя страна, даде съвсем ясно да се разбере. Сидни и Лилиан трябва да са се вбесили, че тяхна приятелка се държи по този начин, когато те толкова се стараят да са враждебни и надменни. Е, Върна не каза нищо специално, но отношението й беше съвсем недвусмислено, и аз й бях дълбоко благодарна. Нямам представа какво съм направила, че да я спечеля за свой съюзник — вероятно грубостта на Сидни и Лилиан бе толкова поразително откровена, че ме е съжалила.
— Откога са сгодени Дейзи и Оливър? — попитах, мислейки си колко е странно, че Сидни Девънпорт е позволил дъщеря му да приеме да се ожени за мъжа, облагодетелствал се от кражбата на Франк.
— Не много отдавна — отвърна Хелън, — от седем седмици, ако искате да съм точна. Франк ми беше разказвал за чувствата на Оливър към Дейзи. Вече два пъти й предлагал брак, но тя му отказвала. Случило се много преди кражбата. И после, в деня, когато Франк умря, почти веднага след като се запознахме, тя с огромно удоволствие ми разказа същата история — как Оливър я харесвал от незапомнени времена и как тя винаги го отблъсквала, докато в деня, когато Сидни и Лилиан писали на Франк, за да му предложат помирение, тя изпратила телеграма на Оливър, молейки го да се ожени за нея. Разбира се, той незабавно приел.
— Какво я е накарало да промени решението си, според вас?
— Не бих могла да кажа, запознах се с Дейзи в онзи ден и я познавах само от разказите на Франк. Не смятам, че си подхождат. Изобщо. — Тя се усмихна леко. — Макар че кой се интересува от това какво мисли една убийца.
— Бих се радвал да чуя мнението ви — казах й.
— Дейзи е твърде силен характер, а Оливър е твърде слаб. Това е опасна комбинация. — Изражението й стана студено. — Знаете ли, че Оливър също отряза Франк, след като заедно бяха замислили плана да откраднат парите? О, той не го каза така, не каза „С тези думи се разграничавам от теб“, но това беше смисълът. Двамата така и не се видяха до деня, в който Франк умря.
— Но на мен ми казаха, че Оливър и Франк заедно са направили инвестиции и са основали училища, след като са откраднали парите на Сидни Девънпорт — учудих се.
— Да, участваха заедно в тези начинания, но вече не бяха приятели — отговори Хелън. — Всичко ставаше чрез посредници. Оливър настоя за това, всичко беше негово дело. Когато Франк имаше най-голяма нужда от верен приятел… — Тя примигна, за да спре сълзите. — Оливър не се съгласи да се видят очи в очи, нито дори да говори с него. От най-близки приятели се превърнаха в бизнес партньори от разстояние. Франк беше наранен до дъното на душата си, но не осъди Оливър за малодушието му. „Не всеки има смелостта да се изправи лице в лице с най-лошите си постъпки, Хелън“, така ми каза. „Щом Оливър има необходимост да ме обвинява и да ме избягва, за да е в мир със себе си, тогава това трябва да направи и аз му желая всичко най-хубаво“. Франк винаги намираше начин да поеме цялата вина и да опрости другите, а Оливър беше точно противоположният тип човек. Абсолютна негова противоположност!
Нямах търпение да споделя тази нова информация с Поаро. Все още се чудех защо Дейзи е била обзета от внезапно желание да се омъжи за Оливър Прауд, след като два пъти му е отказвала, и то в същия ден, когато родителите й са писали на Франк, за да му предложат помирение.
— Какво си мислехте? — попита ме Хелън.
Не виждах причина да не й кажа. Тя ме изслуша, без да ме прекъсва, после се усмихна.
— Франк измисли името „Малкото ключе“ — каза тя. — Фразата е от „Малката Дорит“ на Чарлс Дикенс: „Едно малко ключе може да отвори и най-тежката врата“.36
— Къщата, която едно време се е наричала „Почивка в Кингфишър“?