— Да, аз я намерих — отговори Дейзи.
— И въпреки зеленото палто и шапка, не ви хрумна, че това е жената, която седеше до вас в автобуса само преди няколко дни. Бяхте шокирана да откриете, че по мое мнение, е била тя — същата жена.
— Да. Както казах… не обърнах внимание как е облечена.
— Но, мадмоазел, върху тялото имаше поставена бележка: „Зае седалка забранена, сега шапката ти разбита е с ръжена!“ Сериозно ли очаквате да повярваме, мадмоазел, че сте прочели бележката и все още не ви е хрумнало, че това може да е същата жена от автобуса, жената, която каза във ваше присъствие, че се страхува да седне на онова място, защото е била предупредена, че ще бъде убита, ако го направи?
Дейзи изгледа Поаро все едно си е загубил ума.
— Защо тези думи трябва да ме накарат да помисля за нея? Напълно бях забравила за съществуванието й, докато вие не я споменахте.
— Не ви вярвам — спокойно отвърна Поаро. — Изобщо не намирам за правдоподобно, че не сте разбрали веднага, че тези две жени — в автобуса и в гостната ви — са една и съща жена.
Дейзи кимна.
— Разбирам защо не ми вярвате, но това изобщо не ми е минало и през ум, и това е истината. Да ви кажа ли защо изобщо не се сетих? Защото идеята, че непозната, която не знае нито името, нито адреса ми, ще се появи няколко дни по-късно мъртва в моята гостна… това е толкова абсурдно предположение, че ми се струва напълно невъзможно. А човек не обмисля невъзможното като вероятност.
— Умел отговор — отбеляза Поаро. — Поздравявам ви. Да видим ли дали този следващ въпрос ще изисква от вас същото ниво на творческо мислене?
— Колко още? — подхвърли отегчено Дейзи. — Нима ще останем затворени в тази стая вечно?
— Non, pas du tout.37 Скоро ще бъдете освободени от пленничеството си.
— Много добре, тогава да приключваме.
— Както разбрах, преди да открадне парите, мосю Прауд два пъти ви е помолил да станете негова жена. Отказали сте му и двата пъти. После, в деня, когато родителите ви пишат на Франк, за да предложат rapprochement, помирение, вие изпращате телеграма на мосю Оливър, в която му предлагате брак. Има ли връзка между тези две неща? И защо сте променили намеренията си и сте решили, че искате да се оженил за него в крайна сметка?
— О, винаги съм знаела, че един ден ще се омъжа за Оливър. Просто не биваше да го направя прекалено бързо, ако исках той да ме желае лудо. Не бихте разбрали, мосю Поаро — не сте жена. Но след кражбата и Франк, и всичко останало, ами… бях прекалено уплашена от татко и майка, за да посмея да се доближа до Оливър. Мислех си, че това е краят, но грешах. Когато чух, че татко е писал на Франк и възнамерява да му прости всичко… — Тя сви рамене. — Родителите ми едва ли биха могли да се противопоставят на женитбата ми с Оливър след това, нали така?
— Може ли да ви попитам…? — започна Поаро.
— Можете — отвърна Дейзи с широка усмивка. Несъмнено беше доволна от отговора си и очакваше с нетърпение следващия въпрос.
— Когато Хелън Актън призна за убийството на Франк, защо не казахте нищо? Защо не казахте пред всички тогава, че вие сте го блъснали?
— Какъв абсурден въпрос. — Тя се изсмя, макар в гласа и да долових известно напрежение. — Появи се Хелън, втурна се надолу по стълбището, крещейки „Оливър, аз го убих, аз го убих“. Беше просто идеално. Хелън, по някаква непонятна причина, изглеждаше твърдо решена да поеме вината, затова просто си спасих врата и я оставих да прави каквото иска. Ако смятате да ме попитате защо по-късно си признах, мосю Поаро, отговорът би трябвало да е очевиден: бях достатъчно глупава да ви разкажа истината в автобуса. След това вие се оказахте в дома ми, когато се прибрах… Стори ми се подходящ момент да разкрия всичко.
— Non — каза тихо Поаро. — C’est incroyable38. Ако сте искали да спасите врата си, както се изразихте, защо да убивате брат си по този начин и в този момент — когато Оливър Прауд, Пърси Симли и Годфри Лавиолет са във вестибюла под вътрешния балкон?
Помислих си, че е страхотно добър въпрос — за Дейзи, Хелън или който в действителност беше убил Франк Девънпорт. Защо го е направила по толкова публичен начин, пред толкова много свидетели?
— Хелън Актън също би следвало да е присъствала и да е станала свидетел на това, което сте направили — продължи Поаро, — в противен случай не би могла да се спусне по стълбището immediatement и да каже на мосю Прауд, че именно тя е блъснала и убила Франк. Мадмоазел, ако наистина сте убили брат си, както се опитвате да ни накарате да повярваме, тогава на Поаро му се струва, че трябва да сте планирали убийството да стане пред всички тези хора. Въпросът е, защо бихте го направили?