— Дали Оливър Прауд случайно не спомена името на доктора на баща си? — попитал Поаро. — Онзи, който отказал да помогне с… решаването на проблема?
Очаквал Хестър Симли да отговори отрицателно и бил приятно изненадан, когато тя отговорила:
— Да, спомена го. Помня го, защото в началото помислих, че Оливър постоянно говори за него като за Е. Ф. Грейв — инициали Е. Ф. и презиме Грейв. Но ударението беше различно всеки път, когато го изричаше и скоро осъзнах грешката си. Беше Ефгрейв — странно име. Обаче сега се сетих, че имам лондонския телефонен указател. Да погледнем ли в него? Макар че не знам как точно се изписва и не съм сигурна как си мислите, че старият доктор на бащата на Оливър Прауд може да ви помогне да разрешите някое от вашите две убийства.
— Моля ви, нека погледнем в указателя.
Хестър Симли се изправила на крака много по-бавно, отколкото Поаро смятал за възможно.
— Последвайте ме. Никакви бързи движения, моля, или ще събудите момчетата. Имат нужда от своята следобедна дрямка, в противен случай ще са кисели цяла вечер.
На Поаро му били нужни няколко минути, докато се добере на пръсти до вратата на гостната. Когато стигнал там, нещо, което забелязал върху близък рафт, го спряло така внезапно, все едно се е блъснал в стена. Това, което привлякло окото му, било книга или по-скоро заглавието: „Среднощна сбирка“. Съвпадението да я намери тук, било достатъчно изненадващо, но още по-изненадващо за Поаро било името на автора.
— Sacre tonerre!39 — промърморил той.
После се усмихнал. „Сега, най-сетне ще мога да напредна бързо, помислил си той. Трябва да намеря Кечпул. Има много работа, която трябва да се свърши“. Хвърлил виновен поглед към Паунд и Стерлинг, да не би мислите му да са достигнали до мозъка на кучетата и да ги събудят от дрямката.
Глава 14
Поаро прави списък със задачи
— И така? — Едва не се задавих, опитвайки се да избегна поглъщането на вода… — Попитахте ли Хестър Симли как книга, принадлежаща на Дейзи Девънпорт, се е оказала в нейната къща?
Плувах в знаменития плувен басейн на Виктор Марш в имението „Кингфишър Хил“. Поаро вървеше успоредно с мен по тревата — 65 фута в едната посока и 65 фута обратно — и си говорехме, докато плувам. Беше предложение на Поаро — „за да не губим време заради водните ти занимания, Кечпул“.
Опитах да го убедя да поплува с мен, но той отказа, изтъквайки, че водата е леденостудена. Не беше, басейнът се отоплява до температура, която е напълно поносима, стига да не стоиш неподвижно вътре. Смятах за забележително, че разполагам с целия басейн само за себе си, но не можех да плувам бързо, както би ми се искало, и трябваше да намаля темпото, за да съответства на крачките на Поаро. Както И да е, всъщност си беше много освежаващо, независимо от скоростта. Няма нищо по-хубаво от плуването на открито със свежия въздух и водата в лицето ти.
— Наистина трябва да опиташ, Поаро — тъкмо му казах преди секунди, — безценно е за прочистване на мислите.
— Мисълта ми няма нужда от прочистване — отвърна тон, — и ако ти не можеш да кажеш същото за себе си, в бъдеще трябва да се посветиш не на лудуване във водата като някакво куче, а на подреждането на мислите си по-внимателно, със съответния ред и метод. Не съм ли ти го казвал винаги, Кечпул?
След малко продължи:
— Разбира се, че попитах за книгата, Кечпул. Защо обаче реши, че именно екземплярът на Дейзи Девънпорт на „Среднощна сбирка“ се е озовал в „Кингфишър Вю“? Не беше той, а беше бройка, подарена от Дейзи на Върна Лавиолет. Върна я прочела, харесала я и после я дала на Хестър Симли.
— Значи Дейзи я е получила като подарък и след това я е дала като подарък — казах, опитвайки се, докато говорим, да следя колко дължини съм направил в басейна. Беше ми трудно да броя и да приказвам едновременно.
— Подарила я е не само на Върна Лавиолет — отвърна Поаро. — Според Хестър Симли, дала е екземпляр и на Оливър Прауд, след като той приел предложението й за брак. Когато я подарила на Върна, казала, че това е най-любимата й книга на този свят. Казала й — „Подарявам тази книга на всички най-важни хора в моя живот“. Прочетох няколко части от нея преди малко: изглежда доста интересна история за едно крайно неприятно и дразнещо семейство.