— Роджър — просъскваше, — Роджър, безценни мой приятелю!
Целуваше ме по бузата, а щом се унесеше в сън, аз протривах от миене мястото, където ме беше докоснал с устните си. След час тлъстото лайно се събуждаше с писъци и врясъци като някое бебе.
— Запали свещите! Запали свещите, Роджър! — ревеше той. — Виж! Погледни в ъгъла! Не ги ли виждаш? Духовете са дошли да вземат душата ми.
Какъв ти ъгъл! Духовете, които чакаха за душата на Хенри, можеха да напълнят катедралата „Сейнт Пол“! Благородният Томас Мор, светецът Фишър1, монасите от „Чартърхаус“2 и стотиците, избесени от стария Джак от Норфолк3 покрай Големия северен път при потушаването на бунта на Аск4. Ами моите хубавици? Ан Болейн. Чернооката Ан! Дръзка, непокорна и смела като лъвица! Младата Катрин Хауърд — закръглена и хубавка, мека отвън, но желязна отвътре. Катерина Арагонска — с мургаво лице, но със светли помисли и чисто сърце. Става дума за душата й, а не за физическото й сърце, защото когато отвориха тялото й, вместо сърце вътре намериха черна пепел — с толкова много арсеник я бяха натъпкали лекарите на Хенри.
Стига толкова за Хенри. Играл съм на зарове и с други кралски особи. Например с Франсоа I, който се разлагаше, налегнат от всички познати под слънцето любовни болести — когато умря, дворецът вонеше със седмици, въпреки че изтъркаха старателно всяка педя от него. Играл съм и с Катерина Медичи — злата и покварена Кралица на отровата. Също и с Шарл IX, който така и не успя да реши дали е жена, или мъж. С пияницата Селим5, омаян от хашиш и заобиколен от своите хурии6 и от спотайващите се в сенките удушвачи, готови да угасят като свещ искрата на живота ти. Ами Филип Испански в неговите мрачни, украсени със злато стаи в Ел Ескориал7? Да не забравяме и онзи смахнат мръсник в Москва8. Какво ли не съм видял и Сатаната ми е свидетел! Не се страхувам обаче! Не и аз! Не и сър Роджър Шалот, господар на имението Бърфъм, рицар на Жартиерата и мирови съдия. А на Сатаната отговарям с неговите камъни по неговата глава! Казвам му, че нищо не струва и че е кривокрака сврака със спаружен мозък. Показвам му среден пръст, а после пак се покатервам на леглото и се сгушвам между моите две красавици. Запомнете това от мен, млади приятели: каквито и нощни кошмари да ви споходят, цярът е един — молитва, искрица кураж, чаша вино и някоя хубавица. За първите две средства не мога да гарантирам, но за последните две си залагам главата.
В утрините като днешната, когато Феб подкарва колесницата си из древното небе… Ама че глупав израз! Този никаквец, моят капелан и секретар, този изкуфял дъртак, държи да използвам подобни думи! Сгърчил се е върху възглавничките си и чака да продължа да му диктувам спомените си. Случва се да ме прекъсне, за да ми направи забележка относно речника. Защо ли? Защото е гледал твърде много проклети пиеси, ето защо! Мъчи се да стои по-далеч от ръжена ми и дори не подозира, че съм си купил по-дълъг. Понякога, докато слуша разказите ми, тлъстите му рамене се разтрисат от смях. Май много бързо се възстанови от сполетялата го трагедия. Сгоди се за едно приятно девойче и беше готов да му се врече във вярност пред олтара. Да, Шекспир казваше, че любовта е сляпа, и явно е бил прав, що се отнася до моя капелан.
— Ето на! — недоволства той. — Непрекъснато се хвалите с познанството си с прочути личности — избъбря заядливо, изпълнен със завист заради приятелството ми с милия Уил.
Виж ти кой го казва! А на него Божието име не му слиза от устата — като го слуша човек, ще си рече, че закусва с Господ всеки ден. Но да се върнем на възлюбената му. Каква трагедия! Каква сърцераздирателна история! За малко да пукна от смях! Възлюбената му беше дъщеря на заможен йомен9 и живееше на няколко мили от тук. Капеланът ми, това нищожество, ме помоли да й пиша любовни писма от негово име и аз откликнах на молбата му. Признавам, че се възползвах от някои Шекспирови сонети, но кого го е грижа? Уил често ме навестява и, в крайна сметка, ако човек не може да вземе назаем някой и друг израз от свой приятел, каква полза от приятелството? Както и да е, любовните бележки биваха връчвани на един млад фермер, който трябваше да ги носи до прага на момичето. Случи се обаче най-невероятното нещо — тя така и не отговори! И така, капеланът ми, този никаквец, събра смелост и отиде да я посети. Познайте обаче какво бе станало! Истинско коварство! Междувременно възлюбената му се омъжила за фермера, който й беше предавал съобщенията. Сърцето на капелана ми обаче набързо се изцели, когато срещна две сестри — едната висока, а другата ниска. Поиска съвет от мен коя от двете да ухажва. Придавайки си сериозен вид, му отвърнах, че трябва да се насочи към по-ниската.
1
Джон Фишър (1469–1535 г.) — английски римокатолически епископ, кардинал и мъченик, екзекутиран (както и Томас Мор) заради отказа си да признае Хенри VIII за глава на Англиканската църква. — Бел.прев.
2
„Чартърхаус“ — исторически комплекс от сгради в Лондон, който води началото си от картезиански манастир, разпуснат по времето на Реформацията в Англия. Хенри VIII се разправя по особено жесток начин с монасите в него, наречени впоследствие „картезианските мъченици“. — Бел.прев.
3
Джон Хауърд (1421–1485 г.) — първи херцог на Норфолк и прадядо на Ан Болейн и Катрин Хауърд — втората и петата съпруга на Хенри VIII. — Бел.ред.
4
Робърт Аск (1500–1537 г.) — предводител на бунт в Йорк през 1536 г. срещу отделянето на Англия от Римокатолическата църква и закриването на манастирите. На следващата година Аск е екзекутиран за измяна от Хенри VIII. — Бел.прев.
8
Вероятно Иван IV Грозни — велик княз на Московското княжество (1533–1547 г.) и първи цар на Русия (1547–1584 г.), останал в историята както със своите държавни реформи, така и с масовия терор над поданиците си. — Бел.прев.