— Кое? — попитах.
— Държавата на Карл Велики — повтори Агрипа. — Държат я скрита в тайно помещение в Тауър, в заключено ковчеже. Представлява златна топка, обсипана със скъпоценни камъни и увенчана със сребърен кръст с грамаден аметист. Според легендата Карл Велики изпратил държавата на Алфред Велики18 не като дар, а в знак на приятелство.
— И Англия така и не я върнала?
— Именно. Сега Карл V си я иска обратно. Хенри признал, че държавата се намира в Англия, и ще я върне срещу златото и войските на Хабсбургите.
(Направо си представях Карл Хабсбургски с неговата конска физиономия, потънал в непрестанни терзания за душата си. Той владееше Испания, Ниските земи и по-голямата част от Германия и затова можеше безпроблемно да си въобразява, че е Божи наместник на земята и превъплъщение на Карл Велики. Понякога старото момче Карл с яката си челюст се държеше като капризна старица. Навиеше ли си на пръста, че иска нещо, започваше да натяква и да натяква, докато не го получи. Катерина Арагонска му беше леля и Карл знаеше как да окаже натиск върху Хенри. Английската хазна беше празна. Хенри обичаше пиршествата и забавите, а те струваха пари.)
— Държавата — продължи Агрипа — представлява ценност не само за Хабсбургите, но и за Франция, и за папството. Твърди се, че в нея са вградени чудотворни реликви с огромна сила — кичур от косата на Дева Мария и стъкленица с кръвта на Мария Магдалена — той хвърли поглед към Бенджамин. — Нали сте чували историята?
— Част от нея — отвърна Бенджамин.
— Е, според легендата — продължи Агрипа, обръщайки се към мен — след възкресението на Христос Мария Магдалена напуснала Палестина и се качила на кораб за Марсилия. С нея бил Лазар, както и други, които познавали Христос. Накратко, легендата твърди, че Мария Магдалена се омъжила и от нейния род произлезли Меровингите — божествените дългокоси крале на Франция, които поръчали изработката на държавата — Агрипа отпи от чашата си. — И така, сега сме оплетени като пиле в кълчища. Пратениците на императора са в Лондон, предвождани от своя представител, граф Егремонт. Негови помощници са така наречените Мъже на нощта, или Нокталиите.
— Ами французите? — попитах.
— И те са тук, както и пратениците на папата. И всички те се надпреварват да купят държавата.
— А кралят?
— Кралят се забавлява като девойка, наобиколена от ухажори. Показва благоразположение ту към една страна, ту към друга, ту се усмихва престорено, ту се цупи.
(Сякаш го виждах с очите си. Хенри обичаше да се възприема като воин, ловец и голям любовник. Честно казано, уменията му на воин се изчерпваха с немощно размахване на меча. Колкото до мъжката му сила, уви, може да се каже, че природата го беше ощетила и в тази област. Беше надарен колкото едно прасенце. Не ми ли вярвате? Какво да ви кажа, докато с Ан Болейн лудувахме под завивките, сред изблици на смях тя ми довери такива неща, които не си струва да бъдат повторени, особено в присъствието на дами. Писарят невярващо клати глава. Первам го с ръжена през китката. „Слез в архива в Тауър — казвам му — и потърси последното писмо на клетата Ан до Хенри, написано по време на задържането й в Тауър. В него е казала нещата с истинските им имена.“ Искам да кажа — понякога подозирам, че на Хенри би му харесало да се беше родил жена. Не ще и дума, обичаше да го ухажват. Харесваше му да се усмихва престорено и да си дава вид на срамежливец, а веднъж дори го заварих накипрен в една от роклите на Ана фон Клеве19, но сега не му е времето да ви разказвам тази случка.)
— Но нали Хенри е обещал държавата на германците? — попита Бенджамин.
— Да, и според мен ще им я даде. Само разиграва Франция и папата.
— Но тази история няма нищо общо с нас, нали? — поисках да разбера аз.
— Мисля, че няма да бъдете замесвани — проточи отговора си Агрипа. — Държавата ще бъде изнесена от Тауър, тъй като се налага да я полират, и след това ще бъде предадена на Егремонт, за да се увери, че не е фалшификат.
(Този Егремонт явно беше прозорлив човек, на негово място и аз не бих се доверил на Хенри.)
— Но нали това няма нищо общо с нас? — попитах аз пак, обзет от страх да не би Големия звяр да ни покани в леговището си.
— Казах ви вече, не вярвам да ви набъркат — отвърна Агрипа, барабанейки по масата с облечените си в ръкавици пръсти. — Кралят обаче е глупак и си играе с огъня. Държавата е по-малка от юмрук. Може да й направят копие или да я откраднат. Всички разбойници и измамници в Лондон ще научат за нея. Ще премляснат с устни, ще присвият очи и ще запресмятат какво богатство могат да натрупат — Агрипа почука с ножа си по винената чаша и звукът се разнесе из стаята като вълшебен камбанен звън. — Чакат ни неприятности — заяви той. — Държавата на Карл Велики носи нещастие. Харолд20 настояваше да я носи и беше убит при Хейстингс, Руфъс21 я имаше за играчка и срещна загадъчна смърт от стрела в Ню Форест. Едуард II я подари на своето момче за удоволствия, Пиърс Гавестън, и двамата бяха убити — Агрипа потри брадичката си с отнесен поглед. — Спомням си и Ричард II, онова златокосо момче. Нали сте виждали Уилтънския диптих22, изобразяващ Ричард между два бели елена? Кралят е изрисуван с държавата на Карл Велики в ръка. Загуби и властта, и живота си.
20
Харолд II Годуинсън — последният англосаксонски крал, претърпял поражение в битката при Хейстингс (1066 г.) от Уилям I Завоевателя. С тази победа норманите установяват господството си над цяла Англия. — Бел.прев.
21
Уилям II Руфъс — вторият оцелял син на Уилям I Завоевателя, крал на Англия в периода 1087–1100 г. Прозвището си „Руфъс“ вероятно дължи на червендалестото си лице. — Бел.прев.
22
Най-ранният автентичен съвременен портрет на английски крал, чието име произлиза от Уилтън Хаус близо до Солсбъри, Уилтшир, където е бил съхраняван в периода 1705–1929 г. Името на художника и мястото на създаване на диптиха са неизвестни. — Бел.ред.