— Знам — отвърна Канди. — И чух, че съм пропуснала отиване до любимия ни магазин за книги втора употреба. Как беше селекцията?
Тя имаше предвид Гриничката дупка, в която хората оставяха нежеланите си книги. Беше време, преди години, когато носеха там цели кашони, в които се оказваха и доста ценни томчета. Но търговците чуха за това и за отрицателно време превзеха дупката. Сега хората вече се бяха научили и викаха препродавачите направо в домовете си, да им прегледат библиотеките.
— Селекцията си я биваше. Имаше десетина-петнайсет кашона. Някой сигурно се е местил в нова къща.
— Или е умрял — допълни Канди.
— Не ми се мисли за такива неща — потръпна Сюзан.
Присила се появи отново от кухнята.
— Не е ли странно да не ти се мисли за това, след като най-много обичаш да четеш криминални романи с убийства — каза тя, хващайки се за последните реплики от разговора.
— И колкото са по-страшни — толкова по-добре — добави Канди.
— Знам — кимна Сюзан. — Но моля ви, не ме карайте да го обяснявам.
— Разбира се, че няма. Някои неща просто не подлежат на обяснение — заяви Канди. — Та намерихте ли хубави криминални романи в онази дупка?
— Подписано първо издание на „Психиатърът“1 — каза Сюзан. — Не е чак толкова ценен екземпляр, но на мен книгата много ми хареса.
— Ще ми се да бях дошла.
— А защо не дойде? Къде беше? — попита Присила. — Не съм те виждала откакто се върна от Пекин.
— Бях малко заета — отвърна Канди.
— Малко заета? — повтори Присила. — Когато ти се обадих онзи ден, не можа и две минути да ми отделиш. А ти се обаждах и преди това — припомни си тя.
— Звъннах ти във вторник и ти оставих съобщение, а ти дори не ми отговори.
— Знам, скъпа. Съжалявам. Наистина.
— Какво става? — настоя да узнае Присила. — Знам, че има нещо.
В този миг Даниел отвори вратата и влезе с поднос в ръце. Постави го на бялата дървена масичка и започна да налива зелен чай от каната в четирите чаши. Остави едната пред Присила. Канди се пресегна да вземе своята.
— Благодаря ти, мила — каза на прислужницата.
Сюзан стискаше чашата си с кафе.
— Свършихте ли с кафето? — попита Даниел със силен източноевропейски акцент.
— Да, благодаря — отвърна Сюзан и смени кафето със зелен чай.
Даниел се опита да вземе и кафето на Ашли, но младата жена стискаше здраво чашата си.
— Аз всъщност искам още кафе — помоли тя.
Даниел постави излишната чаша зелен чай на подноса и се върна в кухнята.
— Даниел е прекрасна — каза Канди.
— Знам — съгласи се Присила. — Но ти пак сменяш темата.
Канди въздъхна.
— Исках да изчакам Маргарет, за да кажа на всички едновременно.
Маргарет беше четвъртият член на литературния клуб. Беше дошла да живее в квартала преди година и половина — и се бе нанесла в най-хубавата къща наоколо. Беше огромна сграда в стил ранен Тюдор, издигната през 1907 година. Разбира се, отвътре беше безнадеждно старомодна, но предишният собственик я бе продал на строителен предприемач, който я изтърбуши и преустрои изцяло интериора й, а след това я продаде за колосална сума на съпруга на Маргарет. За Цената само се шушукаше. Петнайсет милиона. Това бе нечувана купчина пари в Гринич. Наистина едно имение бе продадено за над петдесет милиона, но към него имаше осемдесет акра земя, къща за гости, навес до басейна, жилище за прислугата и конюшни. Срещаха се нерядко и имоти за двайсет-трийсет милиона, но те бяха на морския бряг. Къщите край дома на Присила имаха прилични парцели земя към тях, но не бяха сред най-елитните предложения в Гринич. Цената, която Маргарет и съпругът й бяха платили за техния дом, беше със сигурност най-високата в квартала. Купиха имота без дори да се пазарят, говореха хората. Скоро фабриката за слухове донесе, че съпругът на Маргарет ръководел фонд за хеджиране, който му носел повече от двайсет милиона на година.
— Но нали знаеш, че Маргарет няма да идва днес — каза Присила. — Не и след случилото се.
— Надявам се, че се държи — добави Сюзан.
Канди недоумяваше.
— За какво говорите? Какво се е случило?
— Само не ми казвай, че не си чула — изуми се Присила.
— Обади ми се преди няколко дни, но не успях да й позвъня на свой ред — каза Канди. — Реших, че ще се видим направо днес тук. Какво е станало?
1
„The Alienist“ — роман от Кейлъб Кар, написан през 1994 година. Действието се развива в Ню Йорк през 1896 година. Главен герой е психиатър, който се опитва да разкрие сериен убиец, убиващ момчета проститутки. — Б.пр.