— Дори и да можех, пак не бих използвал, принципна позиция.
— Каква принципна позиция?
— Смятам, че всеки допуска грешки.
— Значи госпожа Бренър излъга, че харесва Джулия — каза Акерман, когато с Питърс се върнаха в колата. — Това може и да означава нещо, а може и нищо да не означава. Странно защо, но ми се струва, че и госпожа Олтмън ни излъга за нещо. Изглеждаше ми превъзбудена. Поне към края на разговора. Кой е наред сега?
— Списъкът е у теб — припомни Питърс на колегата си.
— О, вярно. — И той провери. — Следващата е Ашли Търкел.
28.
Ашли и детективите
Когато Ашли ги посрещна на вратата, Питърс сви устни, сякаш искаше да подсвирне. Беше облечена в къса рокля с гол гръб и огромно деколте, на краката си носеше високи обувки, които всяка жена в квартала веднага би познала, че са на „Джими Чу“.
— Крайно време беше да дойдете и при мен — каза тя. — Разбирам защо сте отишли първо при Присила, все пак тя намери трупа, ама защо отидохте у Сюзан след това? Аз бях много по-близка с Джулия от нея.
— Ами… караме ви по азбучен ред4 — импровизира Акерман.
Макар че в такъв случай Сюзан би трябвало да е първа, Ашли прие обяснението.
— Е, тогава всичко е наред. Заповядайте. Да поседнем в зимната градина.
Поведе ги към помещение, което се простираше по цялата задна дължина на къщата, а трите му стени бяха изцяло от стъкло. Растенията бяха избуяли и създаваха истински цветен хаос: червеното, жълтото и оранжевото изглеждаха още по-ярки на фона на тъмнозелените иглолистни дръвчета.
— Значи с Джулия сте били добри приятелки, така ли? — поде Акерман, когато седнаха. Мебелите бяха плетени, с възглавници с флорални мотиви. Помещението приличаше на покрит вътрешен двор. Когато Акерман се отпусна на стола, той заплашително проскърца.
— Не съм казала, че съм била добра приятелка с нея — поправи го Ашли. — А само по-добра, отколкото Сюзан. Предполагам, че бях най-близката й приятелка. Имам предвид, че и двете бяхме сравнително нови в този квартал. И по-млади от Сюзан и Присила.
Каза, че е по-млада, все едно съобщаваше някакво върховно постижение, помисли си Акерман. Подозираше, че жената срещу него няма да успее да остарее с достойнство.
— Споделяше ли с вас? — попита.
— Разбира се — сви рамене Ашли. — Казваше ми много неща. Вероятно повече, отколкото би искала.
— Как така повече, отколкото би искала?
— Мисля, че й се струваше безопасно да ми разказва разни неща.
— Защото няма да кажете на никого?
— Не, защото си мислеше, че не съм достатъчно умна, за да ги използвам против нея. Те всички това си мислят — само защото не съм учила в „Уеслиън“ както първата жена на Стюърт и не изпитвам нужда непрекъснато да демонстрирам колко съм интелигентна. Но не ми пука. Стюърт винаги е казвал, че когато един човек е подценяван, той се намира в благоприятна позиция.
— А на вас необходима ли ви е тази благоприятна позиция? — попита я Акерман.
— Нима не е необходима на всички? — отвърна му с въпрос Ашли.
Акерман си позволи да се усмихне.
— И какво ви споделяше Джулия?
— О, много неща.
— Например?
— Мисля, че вече няма значение дали ще го кажа. Например какво мисли за Присила, Сюзан и останалите жени от квартала. Не беше много впечатлена от тях. Според нея вкусът на Сюзан бил ужасен. И беше права за това. Виждали ли сте розовия й анцуг? Искам да кажа, че и аз обичам подобни дрехи, имам страхотна розова кашмирена шапка, но тя не е на двайсет години. Не може да ходи в такива цветове. А и къщата й — Ашли потръпна. — Толкова провинциално изглежда, типично за Нова Англия. Да, тя наистина е от там, но все пак можеше да се развие малко. Джулия казваше, че не разбира как е възможно Сюзан да е от толкова богато семейство, а да има толкова малко класа.
— Значи не харесваше много Сюзан?
— Според мен проблемът не е в самата Сюзан. Май Джулия не харесваше никого тук, включително и мен. Казваше, че това място е като застояла вода и че няма търпение да се премести в града.
— Да не би да планираха да се връщат пак там?
— Май да. По думите й можеше да се съди, че наистина възнамеряват. Но веднъж споменах нещо подобно пред Алекс и той като че ли нямаше представа. Според него тя си беше напълно щастлива тук. Мъжете понякога много бавно загряват.
Акерман се изопна, като чу името на Алекс.