Питърс поклати глава.
— Както върви, ще се появи и нова версия за случката.
Ашли се обърна към него.
— Вие сте детектив. Нима очаквате хората да имат еднакви версии?
— Права е — подкрепи я Акерман.
— Разбира се, че съм — отметна косите си назад Ашли. — Казах ви, че не съм глупава.
— Тогава може би ще ни помогнете и за нещо друго — предположи Акерман. — Решавам кръстословица и се затруднявам с едно условие. „Дистанционен пост“. Четири букви. Някакви идеи?
— Единият уж е детектив, а очаква всички да му разказват едно и също — обърна се Ашли към Питърс. — Другият пък ме пита за кръстословица. Ще ви оставя сами да се оправяте с това, но тъй като явно се нуждаете от помощ, ще ви дам един съвет. Не изпускайте от очи съпруга на Джулия. Не е естествено една жена да не се оплаква от мъжа си, а щом е така, нещо хич не е наред.
— Опасна е — каза Питърс, докато се връщаха към колата. — Смахната е почти колкото първата. Можеш ли да си представиш да си женен за такава жена? Те всички не са наред.
— Втората — как й беше името, Сюзан? — тя ми се стори наред — поправи го Акерман.
— Наред в сравнение с другите може би. Но нямам никакво доверие на хора, които имат толкова много пари и в същото време се държат така приятелски. Сигурно е преструвка.
— Човек, който обича кучета, не може да е чак толкова лош — отсъди Акерман.
— Мислиш ли? Ами ако ти кажа, че и Хитлер е обичал кучетата?
— Наистина ли?
— Да. Или поне е обичал своето си куче. Освен това не ми се вярва тази Сюзан да е била откровена с нас. Излъга ни, за да прикрие приятелката си Присила, диктатора от Южния Тих океан. — Питърс сам се засмя на шегата си. — Джулия Стоу е уцелила десетката с това описание. Струва ми се, че не е била никак глупава. Умна и гадна.
— Сюзан Олтмън ни призна, че е по-склонна да вярва в убийството на Джулия, отколкото в самоубийството й. Това е доста красноречиво описание на характера й — съгласи се Акерман.
— Така е, но тази последната Бети Бууп5 ни осведоми какво е изрекъл съпругът на вечеря.
— Това би могло да свърши работа в съда — замисли се Акерман. — Би могло да повлияе на съдебните заседатели. Прекалено голямо съвпадение. Според мен е станал дързък. И на практика е съобщил пред всички какво се кани да направи още преди да го е направил.
— Ако наистина го е казал — отбеляза Питърс. — Знаеш какви са свидетелските показания. Носи им се лошата слава, че на тях не може да се разчита. А и не ти ли се вижда странно, че нито една от другите две жени не си спомня такава реплика?
— Ще трябва да ги питаме дали си я спомнят.
— Искаш ли да го направим веднага?
— Не, първо ще отидем да се видим със Софи Райт и да разберем дали е толкова умна, за колкото я мисли Бети Бууп.
29.
Софи и детективите
Софи ги посрещна на вратата и ги въведе в стая в предната част на къщата. Още от пръв поглед Акерман заключи, че това е помещение за „посещения“. Беше пълно с тъмни, строги антикварни мебели, очевидно много скъпи — и много неудобни. Всекидневната на Присила й отиваше, както и удобната, осеяна с кучешки косми стая на Сюзан беше в хармония с характера й, но тези бездушни антики някак не се връзваха с жената пред него. Не беше надменна като Присила, нито гостоприемна като Сюзан или провокативна като Ашли. Все още не можеше да я усети.
Тя настани двамата детективи на една малка кушетка — приличаща на диванче за влюбени — и ги попита дали искат кафе. Акерман помоли за безкофеиново, тъй като не искаше да прекалява с възбуждащите вещества.
Софи излезе да донесе кафето и доста се забави. Когато се върна с подноса, разбраха защо. Заедно с кафето им носеше и чиния със сандвичи с домати и моцарела, прошуто и проволоне, шунка с разтопено сирене грюер и пуешко филе с разтопено бри. Остави подноса на ниската масичка и каза:
— Помислих си, че сигурно вече сте огладнели, защото съм сигурна, че Присила и Ашли не са ви предложили никаква храна. А Сюзан сигурно ви е сервирала пай. Ябълков ли беше?
— Тиквен — уточни Акерман. — Макар че ябълковият ми е любим.
— През лятото ми беше донесла лимонов. Когато съм гладна, не мога да ям сладко. Стори ми се, че може би ще предпочетете нещо по-засищащо. И ви направих сандвичи. — Говореше нервно, за да запълни тишината, докато им наливаше кафе.