Тото изпуфтя и се укроти.
Трите с Ръч и Ейнджъл допряхме върховете на крилата си и се завъртяхме в кръг подобно на пернати витла на перка.
Гази изскочи отнякъде и тупна Ръч по гърба с крило.
— Ти гониш! — извика той и се стрелна напред.
Зъба беше доста нависоко — изкачваше се в стръмна спирала, правеше завои, упражняваше техниките, които беше научил от мишеловите на запад. Виждаше се само когато минаваше пред луната.
Внезапно почувствах вече познатата гореща вълна да залива тялото ми и лицето ми пламна. Задъхах се, а от притока на адреналин сърцето ми заблъска лудо. Бързо вдигнах ръка към лицето си с надеждата, че няма да се превърна в Заличител точно сега пред всички.
И внезапно се понесох като ракета през небето. Косата ми се вееше бясно зад мен, а очите ми сълзяха от вятъра. Движех се невероятно бързо, а почти не усещах крилете си да мърдат. Боже, какво става? — помислих си. Земята под мен се размаза.
С ятото можехме без проблем да поддържаме постоянна скорост от сто и трийсет километра в час, а при нужда можех да ускоря до сто и деветдесет. При пикиране достигахме до двеста и деветдесет.
В момента обаче се движех далеч по-бързо от това. Сама, като стрела.
Беше просто върхът.
В гърдите ми се надигна някаква дива радост, но смехът ми беше беззвучен — оставаше далеч зад мен, докато се носех през нощта. Накрая се опомних и усетих, че забавям ход.
Дори не се бях задъхала. Отново се разсмях, обърнах се и се насочих обратно към дома на Ан. Прецених, че бях изминала около… петдесет километра.
Заварих ятото на същото място. Видях ги далеч преди те да видят мен.
Забавих полет и се присъединих към тях. Пет лица ме изгледаха смаяно. Шест, ако броим и Тото.
Газопровода проговори първи.
— Имаш турбодвигател — отбеляза той тихо.
— Искам ти да ме носиш — каза Тото и се опита да се измъкне от Иги.
Засмях се, протегнах ръце, той скочи в тях и ме близна развълнувано по шията. Не държах да го прави, но няма значение.
— Какво стана, Макс? — каза Ейнджъл с ококорени очи.
— Мисля, че току-що се сдобих с ново умение — отговорих и се ухилих широко.
34
На! Фрас. Ти! Фрас. Макс! Фрас.
Значи Макс можеше да лети със скоростта на светлината, така ли? Ари изръмжа, хвърли се отново напред и заби тоягата бо8 в гърба на противника си. Тежката пръчка беше по-висока от него и имаше дебелина колкото китката му. Звукът от удара с нея беше глух и смразяващ.
Другият Заличител падна на постелката и остана неподвижен, като стенеше тихо.
— Следващият! — изръмжа Ари.
Поредният член на отряда се преобрази и скочи в кръга при него, вдигнал своето бо в готовност. Ари премина в режим на атака. Ръцете му изтръпнаха от вибриращата от ударите тежка тояга.
Беше видял Макс да прелита с над триста и двайсет километра в час. На лицето й беше изписана радост, а косата й се развяваше зад нея като ореол.
Джеб продължаваше с подаръците за ятото. А какво беше дал на него? Неестествени, болезнени и тромави криле. Ари си беше мислел, че мечтае да може да лети, за да заприлича повече на ятото. Но да присадиш криле на тялото на Заличител нямаше нищо общо с онова, което имаха те. В гърлото на Ари заседна изгаряща жлъч и той с рев стовари своето бо върху главата на другия Заличител.
Ето така щеше да направи с Макс. Тя беше на четиринайсет, той — едва на седем, но вече беше три пъти по-голям от нея. Мускулите му бяха огромни и имаше силата — както и природата — на вълк.
Джеб беше казал, че е необходимо. И че той трябва да му повярва. И докъде го беше довело това? До огромните криле, които единствено го измъчваха. А Макс продължаваше да му се надсмива. Е, тези дни бяха към края си.
Скоро той щеше да бъде златното момче, а Макс щеше да е просто далечен спомен за провалил се експеримент.
По-висшестоящите го бяха одобрили.
Решението беше взето.
— Следващата жертва!
35
Първите два адреса във Вашингтон не се бяха оказали успешни, но хипотезата за географските координати на Зъба беше единственото, за което можехме да се хванем. И все пак на втория адрес намерихме снимка на Газопровода. Така де, бях почти убедена, че беше Гази. Може би пък не беше пълен провал.
Така или иначе, трябваше да проверим още два адреса. Все още нямахме никаква информация за мен, нито пък за родителите ми. Опитвах се да не обръщам внимание на това.