— Тук всичко наред ли е?
Тръгнах по коридора към стаята си и се събух в движение. Къщата беше тъмна и притихнала. Часовникът ми показваше един и трийсет.
— Да. Успях да вкарам Гази във ваната, после Тото падна вътре. Ейнджъл внуши на Ръч да промени решението си коя книга да чете, а аз й се скарах.
Измерих го с поглед.
— Изглежда, си овладял положението.
— Справих се.
Седнах на леглото, без да знам какво да кажа. Зъба седна до мен.
— Не ти ли се прииска просто да не спираш? — попита. — Да не спираш и никога да не се върнеш?
Поех си въздух разтреперано.
— Да — прошепнах.
— Ан никога няма да заеме мястото ти, Макс — каза Зъба, вперил тъмните си очи в мен.
Повдигнах рамене, без да го поглеждам.
— Тя е просто… междинна станция — каза. Изглежда, напоследък се чувстваше по… ами, по-спокоен с мен. — Просто си почиваме, храним се, забавляваме се, след което ще планираме следващия си ход. Малките го знаят. Вярно, приятно им е, че не трябва да бягат и да спят по мрачни тунели. И че всяка вечер си лягат в едно и също легло. На мен също ми е приятно. И на теб. Ан се държи добре с тях — с нас — и това им харесва. Не ни се случва често да можем да си починем. Затова просто се наслаждават на мига, Макс. Ако не беше така, щеше да значи, че са толкова увредени, че не могат да бъдат спасени. От никого.
— Знам — прошепнах.
— Но знаят кой им спасява кожата всеки път — вече безброй пъти. Кой ги храни, облича и прогонва кошмарите им. Джеб може и да ни изкара от клетките, но ти си човекът, който опази свободата ни, Макс.
ЧАСТ ТРЕТА
ОТНОВО В УЧИЛИЩЕ (НОРМАЛНО ТАКОВА)
40
Нали се сещате за развълнуваните деца на първия учебен ден? Издокарани, с нова кутия за обяд и прочее? Е, те са пълни глупаци.
— Може ли да бягаме от час? — попита Иги, докато бъркаше яйцата в тигана.
— Струва ми се, че няма да им се понрави особено — отговорих аз и пуснах още хляб в тостера. — Сигурна съм, че ще звъннат на Ан.
— Приличам на барби-ученичка — проплака Ръч на влизане в кухнята, но щом видя моята униформа, си отдъхна. — Всъщност ти приличаш на барби-ученичка. Аз съм просто нейната приятелка.
Изгледах я злобно.
Крилете ни се прибираха доста плътно на гърба и въпреки това малко напомняхме семейство олимпийски шампиони по плуване.
Появи се и Ейнджъл. Беше много сладка с плисирана поличка и бяла ризка, но тя си беше сладка по принцип. Сипа си яйца и бекон в чинията, разчупи една препечена филия и я сложи на масата.
Тото скочи на една табуретка и започна да яде — почти като истинско куче.
— Бау! — каза и се изхили сам на себе си.
— Ейнджъл?
Подадох й чаша кафе и снижих глас:
— Без номера с учителите, компренде9?
Тя вдигна невинните си очи.
— Ясно… — каза и захапа парче бекон.
Зачаках, без да откъсвам поглед от нея.
— Така де, освен ако не е съвсем наложително — довърши.
— Ейнджъл, моля те — казах и клекнах до нея. — Не трябва по никакъв начин да се набиваме на очи или да се различаваме от другите, разбираш ли? Трябва да играем по техните правила.
Изправих се и огледах и останалите.
— Това се отнася за всички ни — казах тихо. — Трябва да се впишем в средата, банда. И да не им даваме поводи за нездрав интерес.
Закимаха, но не с еднакво въодушевление.
— Еха! Всички вече сте будни — удиви се Ан, щом влезе. Огледа конвейера за храна и ятото, което я поглъщаше, и се усмихна тъжно. — Определено е по-добре от замразени гофрети. Благодаря, Джеф. О, Джеф, забравих да ти кажа — двамата с Ник сте в един клас. Така ще ти е по-лесно да свикнеш.
Лицето на Иги почервеня.
— Може ли и Тото да дойде? — попита Ейнджъл.
Ан оправи якичката й.
— Не.
Отиде до шкафа и извади една чаша.
— Ще се оправя. Ще ида да гоня патиците или нещо подобно — прошепна Тото, а Ейнджъл го потупа по главата.
— Тези униформи изобщо не са хубави — каза Ръч.
— Знам. За щастие, ще сте заобиколени от цяла тълпа деца в нехубави униформи — отвърна Ан и повдигна вежди. — Ариел, това кафе ли е?
— Аха — каза Ейнджъл и отпи смело. — Малко енергия за първия учебен час.
Усетих пронизващия поглед на черните очи на Тото. С въздишка му забърках кафе с мляко и две бучки захар в една купа и той замляска доволно.
Ан се поколеба дали си струва да подхваща този спор, но накрая явно се отказа.
— Добре — рече и остави чашата си в умивалника. — Отивам да докарам колата отпред. Облечете си якетата — навън е хладно.