Засмях се.
— Зайците са лапиди. Или, още по-точно, лепориди. Не лупиди15.
— О… вълци — осъзна Ан.
— Точно в десетката — казах и влязох в кухнята.
— Пуканки! И топъл ябълков сайдер16! — възкликна Гази щастливо.
— Измийте си ръцете — каза Ан, след което се втренчи в него.
Гази имаше няколко синини, но иначе беше добре. Ейнджъл и Ръч също бяха невредими. Устната на Иги беше сцепена, на Зъба му течеше кръв от носа. Внезапно ме връхлетя споменът как се целуваше с онова момиче. На мига го избих от ума си.
— Измийте се — каза Ан. — Отивам за превръзки. Има ли сериозно пострадали?
— Не — заяви Ръч и бръкна в купата с пуканки. — Но един от Заличителите ми скъса пуловера. Идиот!
— Има и мляко — рече Ан.
Извади една стъклена бутилка от хладилника, сложи я на масата и отиде за комплекта за първа помощ.
Сипах чаша мляко на Ейнджъл и се замислих. Преди пиехме друго мляко. В картонени кутии. И на тях имаше отпечатани снимки на изчезнали деца. На бутилката в ръцете ми имаше усмихната крава, без изчезнали деца. Хм-м.
По-късно седях на масата и пишех домашното си, което е просто друго название за „изобретено от възрастните мъчение, което си нанасяш сам“ — по моето скромно мнение. Ан седна до мен.
— Значи Заличителите са хибриди между човек и вълк, така ли? — каза. — И ви нападнаха? Преди случвало ли се е? Откъде дойдоха? И как разбраха къде сте?
Изгледах я.
— Това не е ли описано в документацията? — попитах. — В докладите? Разбира се, че ни нападнаха. Нали са Заличители?! И са навсякъде. Създадени са, за да бъдат нещо като… оръжия. В Училището служеха като охрана и пазачи. Отговаряха и за наказанията. По следите ни са, откакто избягахме. Чудех се кога ще се появят и тук. Това беше най-дългият период от време, без да ни нападат.
— Защо не ми казахте? — попита Ан загрижено.
Поклатих глава.
— Наистина мислех, че знаеш за тях. Знаеше някои други подробности за нас. Не съм ги пазила в тайна нарочно.
Ан въздъхна тежко.
— Разполагаме само с някакви мъгляви слухове. Звучаха толкова нереалистично, че не им повярвахме. Каза, че Заличителите ви следят? Как?
Вероятно с помощта на чипа. Чипа, който някой беше сложил в ръката ми.
Повдигнах рамене и отново се зачетох в учебника си по история на света.
Поне се опасявах, че е чрез чипа ми. Не бях сигурна, но звучеше логично. Сега имах шанс да кажа на Ан за чипа — може би с помощта на ФБР щеше да намери начин да го махне. Нещо обаче ме накара да замълча. Просто не можех да й имам доверие. Може би след пет години, ако все още бяхме тук. Боже, колко потискаща мисъл.
Освен това в последните дни се бях замислила дали пък не беше друго, а не чипът ми. Например чип в Тото. Или в някой друг от ятото. В Ейнджъл? Просто не знаехме.
Ан се изправи.
— Мисля да се обадя на този-онзи — каза твърдо. — Това са последните Заличители, с които ще се сблъскате.
Почти се изсмях на наивността й.
56
— Лека нощ, Тифани-Кристал — казах с усмивка.
Ръч се ухили насреща ми. Опряхме юмруци един в друг и ги потупахме отгоре с другата си ръка.
— Лека нощ — каза Ръч и се отпусна в меката възглавница. — Макс? Нали ще поостанем тук? Няма да тръгнем да си ходим утре, нали?
— Не — отвърнах тихо. — Няма да е утре. Но се опитай… бъди внимателна и се постарай да не се набиваш на очи.
— Добре. Мисля, че се справям добре — отговори тя. — Имам три приятелки и на обяд седим заедно. Учителката май също ме харесва.
— Разбира се, че те харесва. Има ли избор?
Целунах я по челото, излязох и се насочих по коридора към стаята на Ейнджъл, за да й кажа лека нощ.
Отворих вратата. Ан вече беше вътре и придърпваше завивките до брадичката на Ейнджъл.
— Беше уморителен ден, миличка — каза й и отмести косата от лицето й. — Да се наспиш хубаво.
— Добре — отговори Ейнджъл.
— И още нещо, Ариел. Не пускай Тото на леглото — добави Ан. — Има си свое.
— Аха — рече Ейнджъл послушно.
Завъртях очи. Тото щеше да е в леглото преди Ан да бе направила и пет крачки в коридора.
— Лека нощ, да спиш в кош — каза Ан и се изправи.
— И да сънувам грош — довърши Ейнджъл весело.
Ан ни се усмихна и излезе.
Тото скочи в леглото. Ейнджъл вдигна завивките, той се мушна отдолу и сложи глава в ъгъла на възглавницата й. Оправих завивките.
— Толкова ли не може да засили отоплението? — измърмори Тото сънено. — Тук е като в хладилник. Направо можеш да държиш сурови пържоли наоколо.
15
Игра на думи — Макс използва латинското име на вълка (lupus) и това обърква Ан. — Бел. прев.
16
Сайдер (САЩ) — безалкохолна напитка от ябълки, ябълков сок, който се поднася и студен, и топъл. — Бел. прев.